Приказките отвеждат малките читатели на едно пътешествие към мечтите, а вече порасналите – навътре към себе си. Те събуждат въображението, но и емпатията. Тя е нужна на човек, за да може да разбира другия, не да го съди, и да бъде съпричастен както към болката, така и към щастието му.
За четенето с емпатия обаче трябва нещо повече от това да можеш да разпознаеш кой е добрият и кой – лошият в историята. Необходимо е вътрешният свят на приказните герои да е обрисуван с думи, които говорят за чувствата и мислите им и които повдигат вечните екзистенциални въпроси.
Актрисата Мира Котева прави именно това с първата си книга. „Приказки с Мира“ размива границите между вълшебното и човешкото и провокира размисъл и анализ. Книгата ѝ, която е естествено продължение на едноимннияонлайн проект, в който Котева четеше приказки в подкрепа на „Стипендията“ – кампания на фондация „Подарете книга“, с цел събиране на средства за образование и развитие на деца, настанени в социални институции, запазва сюжета на шест класически приказки, но развива в дълбочина героите в тях.
„Синята брада“, „Пепеляшка“, „Малката русалка“, „Снежанка“, „Румпелщилцхен“ и „Красавицата и звяра“ вече не са това, което бяха. Защото читателят може да се запознае не просто с приказката, а с историите и личната вселена на персонажите в нея. В написаното от Мира Котева всеки един герой е много по-плътен и богат откъм емоции. Особено тези, които имаме навика да възприемаме като лоши. Авторката дори споделя, че в процеса на писане любима ѝ става кралицата в „Снежанка“. Нейният светоглед, мотивите зад действията ѝ и пъстротата в емоционалните ѝ състояния я правят любопитен персонаж, който умее да ангажира. Каквато всъщност е основната задача на „Приказки с Мира“ – в неразказните истории на приказните герои читателите да намерят своя път към доброто, като преминат през всичко онова, което животът им поднася и да се поучат от него. Книгата е и пример за това как детските сюжети могат да се превърнат в разказ за възрастни.
Още за нея чуйте от авторката ѝ в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg