Приказките отвеждат малките читатели на едно пътешествие към мечтите, а вече порасналите – навътре към себе си. Те събуждат въображението, но и емпатията. Тя е нужна на човек, за да може да разбира другия, не да го съди, и да бъде съпричастен както към болката, така и към щастието му.
За четенето с емпатия обаче трябва нещо повече от това да можеш да разпознаеш кой е добрият и кой – лошият в историята. Необходимо е вътрешният свят на приказните герои да е обрисуван с думи, които говорят за чувствата и мислите им и които повдигат вечните екзистенциални въпроси.
Актрисата Мира Котева прави именно това с първата си книга. „Приказки с Мира“ размива границите между вълшебното и човешкото и провокира размисъл и анализ. Книгата ѝ, която е естествено продължение на едноимннияонлайн проект, в който Котева четеше приказки в подкрепа на „Стипендията“ – кампания на фондация „Подарете книга“, с цел събиране на средства за образование и развитие на деца, настанени в социални институции, запазва сюжета на шест класически приказки, но развива в дълбочина героите в тях.
„Синята брада“, „Пепеляшка“, „Малката русалка“, „Снежанка“, „Румпелщилцхен“ и „Красавицата и звяра“ вече не са това, което бяха. Защото читателят може да се запознае не просто с приказката, а с историите и личната вселена на персонажите в нея. В написаното от Мира Котева всеки един герой е много по-плътен и богат откъм емоции. Особено тези, които имаме навика да възприемаме като лоши. Авторката дори споделя, че в процеса на писане любима ѝ става кралицата в „Снежанка“. Нейният светоглед, мотивите зад действията ѝ и пъстротата в емоционалните ѝ състояния я правят любопитен персонаж, който умее да ангажира. Каквато всъщност е основната задача на „Приказки с Мира“ – в неразказните истории на приказните герои читателите да намерят своя път към доброто, като преминат през всичко онова, което животът им поднася и да се поучат от него. Книгата е и пример за това как детските сюжети могат да се превърнат в разказ за възрастни.
Още за нея чуйте от авторката ѝ в звуковия файл.
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg