15 септември 2017 година. Следобед. Руско Русев се разхожда в района на Докторската градина в София. Един стар бръснар привлича вниманието му.
Начинът, по който работи, казва на клиента „Искам да те спечеля, искам и да те запазя!“. Вече увлечен от страстта, с която възрастният мъж подстригва, Руско влиза в бръснарницата, с идеята да разбере повече.
Още при първите му крачки бръснарят започва с историите за клановете във фризьорството, посветили живота си не толкова на занаята, колкото на изкуството.
Впечатлен, Руско Русев – фризьор по професия от 1996 година – разбира, че е посветен в нещо голямо, което трябва да достигне до хората.
И така, от дума на дума, се стига до „Остриета“ – първият български документален филм, който проследява революцията в коафьорството в България и хората, които я създават.
Те се казват КЕНТ и са първите, открили истината за тази професия у нас, а именно – че човекът пред огледалото и този зад него се сливат в едно в името на красотата.
Кръстю Капанов, Евгени Петров, Недялко Недялков и Тодор Тошев, хората зад абревиатурата, преподават урок по отдаденост. Четиримата майстори на българското фризьорство поставят основите му в едно трудно за артистична изява време, в което режимът казва, че това е лека работа и е само за жени.
Коафьори, но и приятели, те въстават срещу социалистическите ограничения на системата и прокарват модерната световна практика. Работата им е бунт срещу порядките тогава, а остриетата им създават изкуство, по което самите те „болеят“.
Когато четиримата започват кариерата си, готовите козметични продукти са блян. А фризьорът до голяма степен зависи от консумативите, с които работи. Това ги провокира сами да приготвят боята за коса и лакът, които използват. Подстригвали от ранни зори, тъй като държавните салони бързо запълвали 35-те каски за сушене на фризури.
Документалният филм с режисьор Николай Стефанов запознава зрителите именно с пътя към кариета на КЕНТ чрез записи и снимки от личните им архиви – как и защо всеки един от великолепната фризьорска четврока е избрал да се посвети на професията, как е напреднал в нея, как е преминал през звездните си години, какви следи му е оствил преходът, къде го откриваме днес и каква е неговата представа за бъдещето на фризьора.
В „Остриета“ Кръстю Капанов разказва за своя път към международната сцена, Евгени Петров – за наследената професия от майка си, наследство, което все още продължава.
Недялко Недялков споделя детайли за „поточната линия“, на която са работили всяка сутрин, а Тодор Тошев – за желанието си професията му да се предаде напред в семейството.
Заедно КЕНТ показват как страстта към любимото те кара да разбиеш всяка една граница.
Според Руско Русев, който е и продуцент на филма, всеки в тази сфера има различна идея за това къде започва изкуството и къде свършва занаята във фризьорството. Но е безспорно, че именно КЕНТ са причината то да се възрпиема като творчество.
Те го изкарват извън рамките на салона и комерсиалните му измерения. С всичко ново, което внасят в професията и с това, че пресъздават тенденциите на международния подиум.
Днес изкуството да бъдеш фризьор се състои в това „да останеш свеж с клиентите си“ и да успееш да чуеш чутото като за първи път. Ако искаш да бъдеш добър в тази професия, трябва да си готов да дадеш много от себе си. Тя от своя страна ще ти се отблагодари с възможности, защото фризьорът всъщност е и малко химик, и студент по история на изкуството, и психолог, и специалист по мениджмънт и маркетинг.
Увлекателният разказ за КЕНТ и историята на фризьорството в България вече може да бъде открит в раздела за документално кино на платформата gledam.bg – мястото, което има амбицията да съхрани цялото наследство на българското кино.
А още за „Остриета“ и за това какво означава да бъдеш фризьор Русо Русев разказва в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg