Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен за българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише „указател“ към растителния свят на една страна.
Епизод 1 е посветен на проф. Стефан Георгиев – първият българин с докторски труд по ботаника, основоположник на българската ботаническа наука. Той е роден на 1 август 1859 г. в Болград, днешна Украйна, и през 1878 г. завършва прочутата Болградска класическа гимназия. Следва естествени науки в Прага и Лайпциг, завършва с докторат Лайпцигския университет. В продължение на четири години преподава естествени науки в Софийската гимназия. Става професор в Софийския университет и основател на Ботаническия институт, по-късно Катедра по Ботаника, чийто ръководител е до преждевременната си смърт през 1900 г. Основател на Университетската ботаническа градина – София. С огромен принос за проучване на флористичното богатство на България, Стефан Георгиев не успява да достигне заветната си цел – написването на първа Българска флора.
За проф. Стефан Георгиев разказват проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“, доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина при БАН и д-р Красимир Косев, директор на Университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик.
Чуйте повече в звуковия файл.Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в..
За трета поредна година пловдивчани и гости на града са поканени на Station Street Festival. На сцената, която вече е разположена на бившата улица..
До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg