Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Снимка: Марина Великова

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата.

Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и включва пълното изграждане на вътрешни стени, окабеляване, водоснабдяване и канализация и електрическо отопление. То трябва да бъде завършено през този полярен сезон и сградата да започне да функционира на сто процента като самостоятелна единица. За следващата година ще остане нанасянето на научното оборудване и мебелировката. Тук всичко се прави в името на науката и тя е на първо място, поясни Недков.


Сградата има три отделни лаборатории, склад към тях, сервизни помещения, голяма зала, която да служи за научна работа, конференции, събирания или свободно време, четири спални помещения с нужните бани и голяма съблекалня за цялата сграда.

Това е шестата поредна експедиция на Камен Недков. Той разказва, че е станал командир на базата по време на четвъртата си експедиция. Започнал като командир втора смяна заедно с д-р Атанас Пелтеков, който бил командир първа смяна. На о. Ливингстън Камен идва с интерес към новото, неизвестното и вярата, че може да бъде полезен.

Васил Гурев е ядрен физик и работи във физическия факултет на СУ. Тази година той за 13-ти път участва в екипа на изследователите на остров Ливингстън. Челото на най-близкия ледник до българската антарктическа база се придвижва с до 20-30 метра годишно, разказа физикът Васил Гурев от Софийския университет "Св. Климент Охридски", дългогодишен член на Българския антарктически институт и многократен участник българската експедиция. В рамките ѝ Гурев работи по проект за комплексни геофизични изследвания на ледници в района на Южния залив и българската антарктическа база "Св. Климент Охридски". Физикът Васил Гурев подчерта, че в рамките на проект от 1-2 години могат да се направят моментни оценки, които са много ценни, но сериозни изводи за тенденциите в динамиката на процесите могат да се направят едва след дългогодишни измервания. Обикновено екипите, които правят аналогични проучвания, наблюдават избрания ледник поне в продължение на 10-12 години. Едва тогава може да се даде една по-точна оценка на промените в масовия баланс на ледника, заяви той.

Инж. Цветан Паров, който тази година е бил за трети път в българската база и е спелеолог и магистър по аерокосмическо инженерство, изследващ слънчевата активност. Докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН. Той работи по изследването на въздействието на климатичните промени върху ледниците в рамките на 33-ата българска антарктическа експедиция. Фокусът на Цветан Паров се концентрира върху влиянието на слънчевата активност върху ледниците на остров Ливингстън.


Снимка: Марина Великова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Гергева бара, Лочките, Промката – географски имена, свързани със св. Георги и овчарския занаят

Каквото и да диктува модата при личните имена, Георги си остава едно от най-предпочитаните за мъжка рожба. На какво точно се дължи неговата популярност е трудно да се каже – дали на семейната традиция или на желанието децата да получат закрила от светеца покровител на храбрите воини, овчарите и земеделците. Съвсем естествено името на свети Георги..

публикувано на 01.10.25 в 09:15

Надежда за живот и подкрепа за най-уязвимите

На 3 октомври, в столичната зала "България" ще се проведе благотворителният концерт и спектакъл "Надежда за живот" , организиран от Международна фондация "Теодора Фон Ауесперг", носеща името на родената у нас принцеса. На сцената на залата ще се качат изтъкнати музиканти, пианисти, цигулари и оркестранти. Концертът поставя финала на международния..

публикувано на 01.10.25 в 08:30

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 4 – Металообработване, облекла и тъкани

Нашата разходка в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян продължава. Пристъпваме в залата с експонатите, образци на металообработващите занаяти. Акцентите в тази експозиция ни разкрива уредничката Даниела Банкова. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще..

публикувано на 30.09.25 в 14:50
Проф. Марин Георгиев

Явните и скритите симптоми на тялото

Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази специалност. Човешкият организъм алармира и ние, подведени от рекламните послания, понякога свързваме тези позиви единствено с простатната жлеза. Но не е така: много диагнози и проблеми в областта на..

публикувано на 30.09.25 в 13:25
Юлияна Антонова-Мурата

Защо японците са слаби и дълголетни, отговаря Юлияна Антонова-Мурата

Всеки пост на Юлияна Антонова-Мурата във Фейсбук се превръща в притча, която те кара да се замислиш, драска с нокът в съзнанието ти и не ти дава мира дълго време, защото нейните истории от Страната на изгряващото слънце, където авторката живее от десетилетия, не са просто описано преживяно, те са послания. Споделените разкази прерастват в..

публикувано на 30.09.25 в 09:23