Екологичната журналистика и кога околната среда се превръща в приоритетна тема и за кого? Какво трябва да знае журналистът, който реши да се занимава с екология? Как помагат на еколозите журналистическите разследвания, специализацията и отразяването на различните видове екопротести? Добрата работа изисква ресурси и знания – как да се помогне на журналистите, които не искат избора да станат „зелени“ да бъде маргинализиран?
Разговор в „Мрежата“ с Вера Стаевска от в. „Дневник“, Елена Стоева от „Зелени Балкани“ и Йорданка Динева от „Биоразнообразие“.
Ресорният журналист е журналист с експертиза
Вера Стаевска: „За мен ресорният журналист е журналист с експертиза по дадена тема и това е много важно, защото, когато в публичното пространство има иронични коментари към журналистите, те са заради това, че те или са услужливи към определена заинтересована страна, или не разбират от темата, за която говорят или пишат. Заради това е много важно да има ресорни журналисти, които са имали време да изградят капацитет, може би не съвсем експертен, но все пак да познават своите теми. Много са важни разследващите журналисти по места. Представете си, ако в София е трудно, колко им е трудно на хора, които работят в малки общности, където нарушенията на екологичното законодателство е значително и където разследването не води до добри последствия за журналистите.
Има нарастващ граждански интерес към екотемата и съответно към журналистиката, посветена на това, но е трудно и много отговорно.“
Елена Стоева: „Защитата на природата е един основните въпроси, които са от значим обществен интерес и следва да бъдат разглеждани на всички възможни форуми и в медиите, но тук има един двустранен проблем. От една страна са хората, които имат журналистическо образование, но невинаги имат нужната експертиза, невинаги познават темите, трудно им е да отсеят кои са значимите природозащитни проблеми от по-посредствените, трудно им е да се ориентират в множеството гледни точки, за да намерят наистина законовите аргументи, фактологията и т.н. От другата страна сме ние – природозащитниците, които сме с екологично образование и познаваме добре материята и темите, но не умеем добре да ги комуникираме по куп причини. И тук наистина журналистите и медиите се явяват основни комуникатори, които правят връзката между нас, професионалистите и хората, чийто обществен интерес ние обслужваме и откликваме на него.“
Йорданка Динева: „Отговорността е много голяма и сме виждали много положителни примери на журналисти, които се посвещават на зелената тема, познават я и се развиват в годините. Много е важно журналистът да познава материята, за която работи. Да е посветен на каузата и това се отнася за всички сфери на обществения ни живот. Разследващата журналистика е много важна в нашата област и понякога става така, че именно от разследващите материали ние разбираме какво се случва по даден казус или за злоупотреби, за които ние сме получили отказ за достъп до информация. Но даже и да не става дума за разследване, достатъчно е репортажът, който подготвя журналистът, да е образователен, информативен, да ни се даде думата, да ни бъдат зададени точните въпроси, което ни позволява да обясним по-ясно темите, с които се занимаваме, да стигнем по-близко до хората и да дадем реални примери от нашата работа. Чрез медиите нашите дейности стават по-познати и много хора могат да ги припознаят като своя кауза.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg