Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 2 е посветен на акад. Николай Стоянов – роден на 21.11.1883 г. в гр. Гродно (днешен Беларус). Основното и средното си образование завършва в Белосток (днешна Полша). През 1903 г. се записва да учи в селскостопанското отделение на Киевския политехнически университет. През 1909 г. пристига в София и продължава образованието си в Софийския университет, специалност Естествена история.
Създател и пръв ръководител на Катедрата по земеделска ботаника в Агрономо-лесовъдния факултет и негов пръв декан (1931-1932). В продължение на 15 години е ръководител на Катедрата по Систематика на растенията и растителна география в Природо-математическия факултет на СУ. Основател е на Института по ботаника с ботаническа градина при БАН, негов първи директор в продължение на 15 години.
Съвместният му труд с акад. Борис Стефанов „Флора на България“ (1924-1925) претърпява четири издания. Той е първи по рода си у нас, написан от български ботаници, отбелязващ началото на нова епоха в българската ботаника.
За акад. Николай Стоянов разказват проф. Стефан Станев, Росен Василев от Българска фондация „Биоразнообразие“ и Ирина Герасимова, ботаник от Националния природонаучен музей при БАН.
Чуйте предаването от звуковия файл.Няма начин да не сте виждали снимки от Каньона на антилопата в щата Аризона. Фотосите са любими скрийнсейвъри със завладяващите си червено-оранжеви цветове, които доста напомнят преливащите нюанси на скалите в йорданския град Петра. Каньонът се намира в земите на индианците навахо край градчето Пейж. Не е известно кога точно “бледоликите“ са..
Силвана Грънчарова и Христина Топалова-Инка казват за себе си, че са граждани на света, защото през последните 40 години са посетили над 65 държави на петте континента. От 2020 г. Силвана и Инка са в България и са съавтори на книгите "Дишай, за да живееш", "Учебно помагало по енергийна анатомия" и "Работилничка за самоуправление – за деца,..
Неотдавна бях в Киргизстан и там почти всички ме питаха "Била си си в Швейцария?". Защото някои гости сравнявали природата на далечната азиатска страна с държавата на шоколадите и Алпите. Да, наистина в Киргизстан има ледници, върхове седемхилядници, тучни ливади с щастливо пасящи крави, овце и кончета и бистри реки, от които с наслада да пиеш. Обаче..
Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. "Понякога е много трудно да разказваш как е изглеждало нещо, в случая говорим за великолепен средновековен..
Преди броени дни, в Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928", бе представена първата в България адаптирана брайлова граматика по английски език за напреднали. Помагалото на филолога и поет Майкъл Винс ще даде възможност за нови хоризонти и надграждане на основните познания, което, от своя страна, ще повиши квалификацията на незрящите..
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град...
Силвана Грънчарова и Христина Топалова-Инка казват за себе си, че са граждани на света, защото през последните 40 години са посетили над 65 държави..
Три века след нейното създаване, музикалната трагедия на Шарпантие – "Медея", намира своята майсторска интерпретация на сцената на Парижката "Опера гарние"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg