Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 5 е посветен на проф. Борис Китанов, последният от учените от класическия период на българската ботаника. Борис Китанов може би най-точно отговаря на образа на ботаника-пътешественик, какъвто би бил в някой роман. Изследванията му и научната и преподавателската му работа се простират далеч отвъд пределите на България. Основател на Катедрата по ботаника в Скопския университет през 40-те години на XX век, преподавател по ботаника в университета в Хавана през 70-те години.
С трудове в много области на ботаниката, включително културните растения и лечебните растения. Още в студентските си години Борис Китанов проявява силен интерес към палеоботаниката и дипломната му работа е посветена именно на този клон от науката.
Последното издание от „Флора на България“ на Николай Стоянов и Борис Стефанов от 1966 г. е преработено и допълнено в съавторство с Борис Китанов.
За Борис Китанов разказва проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимки – БАН, Pixabay
"Най-големият въпрос, на който вероятно ние след 10-15 години ще имаме отговор, е дали животът на Земята е уникален. Последните вълнуващи открития от нашия съсед Марс – червената планета, според публикация от средата на септември, се говори за интересни находки, които биха могли да са от наличие на микроорганизми там. Става въпрос за..
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Как казусът с Благомир Коцев илюстрира усещането за несправедливост у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислав Величков от..
Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и..
Отзвук от фестивала "Златна роза" и какво да очакваме през новия филмов сезон у нас – коментар в "Нашият ден" на актрисата Мартина Апостолова , която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
