Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Атанас Орачев: Странджа е най-малко изследваната планина у нас

д-р Атанас Орачев
Снимка: сп. Будител

"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи.

Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението "Черноморска Странджа", като всеки път имаме една определена цел и събираме учени от страната. Идеята ни е да подпомогнем изследването на Странджа във всички възможни сфери, тъй като тя е най-слабо изследваната българска планина. Тепърва се надявам тази наша идея да намери своите млади последователи. До момента в резултат на работата ни са издадени над 300 доклада, като издадохме и първи том от подбрани изследователски доклади. 

В младите си години като водолаз изследвах и Черноморското крайбрежие. Най-силно впечатление ми направи вкаменената гора в морето край Созопол. Спомням си след една голяма буря, аз имах рядкото щастие да я видя в истинския ѝ вид, тъй като бурята бе отнесла пясъка и аз плувах сред тази гора, където имаше дървета над 2 метра височина. Това е спомен за цял живот. 

В музея на котвата в Ахтопол могат да бъдат видени много неща – котви отпреди 300 години, това е една от най-големите колекции в Европа. От нея всеки може да добие представа как са изглеждали котвите от преди 3000 години до днес. В музейната експозиция се вижда какво се намира в потъналите кораби – корабни компаси, корабни фенери, корабна посуда и много други неща. В музейната експозиция направихме подборка и от стари европейски карти, те не са оригинали, но от тях може да се добие представа как Европа е опознавала Черно море и Странджа.

В момента довършвам една история за населението на Странджа и това осмисля дните ми тук в обичания от мен град Ахтопол", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" историкът д-р Атанас Орачев.

Целия разговор на Ани Костова с д-р Атанас Орачев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Историкът д-р Атанас Орачев е роден през 1953 г. в гр. София. През 1971 г. завършва средно образование и отбива редовната си военна служба в Български военноморски флот и Отряда за борба с природни бедствия – гр. София. През 1974 г. става най-младия български водолазен инструктор, а през 1975 г. е приет в Исторически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски” и още като студент ръководи водолазните работи на експедициите "Аполония-Странджа” и "Месамбрия-Хемус”. 

През 1984 г. печели конкурс и е назначен в Центъра за древни езици и култури към СУ "Св. Климент Охридски“, където ръководи учебно-професионалния комплекс на Националната гимназия за древни езици и култури. През 1985 г. е зачислен на свободна аспирантура към катедра "Стара история и тракология” на СУ "Св. Климент Охридски" с дисертационна тема "Проблеми на извороведското и истоиграфското изследване на Западното Черноморие”, която защитава през 1989 г. Междувременно разработва за Института по тракология проектите "Машинен архив от извори за историята и културата на българските земи” и "Тракийско изворознание”, които се финансират от Комитета за наука (от 1986 до 1990 г.).

Автор, съавтор и консултант е на музейните експозиции "Шабленска музейна сбирка”, Музей "Добруджа и морето” в гр. Каварна, РИМ-Добрич, РИМ-Варна, "История на котвата“ в гр. Ахтопол. През 1988 г. подава протестна оставка и напуска Софийския университет, а през 1995 г. по сходни причини престава да преподава и в Нов български университет, за да се заеме с частна научноизследователска практика. 

Създател е на "Дигитален архив България" – първия български частен научноизследователки и издателски проект. Автор е на над 250 статии и студии и на следните по-важни монографии: България в европейските картографски представи. София 2005 (на български и английски); България страна на съкровища  (на български, английски, немски, френски, италиански, руски, испански и японски); Римските императори. 1. От патриция Гай Юлий Цезар до овчаря Максимин Тракиец. София, 2008; Римските императори. 2.1. От Гордиан III до Проб. София, 2012; Bulgaria: The Land of Treasures. Sofia, 2017; Диоклециан и спасяването на римския цивилизационен модел. София, 2017; Bulgaria – the beginnings of mining and metallurgy and the ancient treasures. Sofia, 2018; Ахтопол. Древност и съвремие. Ахтопол, 2022;  и други.

Той е инициатор за създаването на сдружение "Черноморска Странджа". Това сдружение стои и зад създаването на Музей на котвата в Ахтопол.


Снимка – сп. "Будител"

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 доц. Иван Бъчваров

Фотоволтаиците могат да бъдат и полезни, и вредни

"Пионерството е нещо предизвикателно, но реално е важно това, което си създал, как се възприема от световните специалисти. През последните години имаме благодатта, заедно с колегите, с които работя, да постигнем неща, с които сме първи. Наскоро европейските експерти направиха една публикация като иновативно признание за нас. Проектът, по..

публикувано на 08.11.25 в 10:30

Светослав Александров: 3I/ATLAS най-вероятно е комета

Междузвездният обект 3I/ATLAS наскоро е променил курса си. Необяснимото поведение на обекта, за който се смята, че е комета, повдига вероятността 3I/ATLAS да не е обикновен космически скитник. Има ли яснота какво е – този въпрос коментира Светослав Александров от сп. "Космос" БГ.  "Почти със сигурност можем да кажем, че става въпрос за..

публикувано на 07.11.25 в 10:15

Революциите: възходи и падения

Някога на 7 ноември гърмяха фанфари и се провеждаха манифестации – социалистическа България празнуваше Великата октомврийска революция, както я наричаха тогава партийните функционери. Днес дори в путинска Русия предпочитат да премълчават случилото се преди 118 години – вековният юбилей го сметоха под килима и изобщо нямаше фанфари и..

публикувано на 06.11.25 в 08:15
Проф. Николай Цанков

Красив ум

Заглавие на прекрасен филм – метафоричен, поучителен, философски. А замисляли ли сме се колко красота има в родолюбието, в професионалната отговорност, в хуманизма? До тези истини се опитахме да достигнем в разговор за интелекта на българските медици, посветили се на живота на нацията. Поколенията се менят, умните се учат на мъдрост от предците..

публикувано на 05.11.25 в 12:40
Покана за събитието

Есенният форум на "Рацио" ще разкрие тайните на живота под леда и в микросвета

В предаването "Време за наука"  Петко Желязов от платформата "Рацио"  представи акцентите и гостите на тазгодишния есенен форум , посветен на популяризацията на науката. Събитието обещава да отведе публиката в дълбините на океана, под ледените покриви на полярните райони и в миниатюрния свят на насекомите – същества, които рядко забелязваме, но без..

обновено на 05.11.25 в 10:06