Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 3 е посветен на акад. Борис Стефанов – който заедно с Николай Стоянов пише само за две години монументалната първа „Българска флора“ (1924-1925). Борис Стефанов е основоположник на българската дендрология. Роден в София през 1894 г. и още с раждането си преживява първата си загуба – майка му умира.
Учен с изключително широк поглед и голяма ерудиция – не само по отношение на растителния свят на България, но и към различните, постепенно обособяващи се клонове на ботаническата наука. Автор на теоретични и научнопопуляризаторски текстове и книги, като излязлата в края на 60-те „Чудновати форми при растенията“. От есента на 1921 г. е асистент по земеделска ботаника в новия Агрономически факултет в СУ, от 1926 г. е частен, а от 1928 г. – редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. Оглавява новосъздадената катедра „Дендрология с анатомия на дървото“ през 1949 г. Създател на арборетума към Института за гората.
За акад. Борис Стефанов разказват проф. Стефан Станев и проф. Петър Желев, ръководител на Катедра „Дендрология“ в Лесотехническия университет.
Странджа е едно от местата, които Борис Стефанов посещава за изследванията си, включително на горската растителност. Инж. Румяна Цвяткова, ръководителка на Природен парк „Странджа“, разказва за богатството му.
Снимки – БАН, Уикипедия, Природен парк „Странджа“
"Пионерството е нещо предизвикателно, но реално е важно това, което си създал, как се възприема от световните специалисти. През последните години имаме благодатта, заедно с колегите, с които работя, да постигнем неща, с които сме първи. Наскоро европейските експерти направиха една публикация като иновативно признание за нас. Проектът, по..
Междузвездният обект 3I/ATLAS наскоро е променил курса си. Необяснимото поведение на обекта, за който се смята, че е комета, повдига вероятността 3I/ATLAS да не е обикновен космически скитник. Има ли яснота какво е – този въпрос коментира Светослав Александров от сп. "Космос" БГ. "Почти със сигурност можем да кажем, че става въпрос за..
Някога на 7 ноември гърмяха фанфари и се провеждаха манифестации – социалистическа България празнуваше Великата октомврийска революция, както я наричаха тогава партийните функционери. Днес дори в путинска Русия предпочитат да премълчават случилото се преди 118 години – вековният юбилей го сметоха под килима и изобщо нямаше фанфари и..
Заглавие на прекрасен филм – метафоричен, поучителен, философски. А замисляли ли сме се колко красота има в родолюбието, в професионалната отговорност, в хуманизма? До тези истини се опитахме да достигнем в разговор за интелекта на българските медици, посветили се на живота на нацията. Поколенията се менят, умните се учат на мъдрост от предците..
В предаването "Време за наука" Петко Желязов от платформата "Рацио" представи акцентите и гостите на тазгодишния есенен форум , посветен на популяризацията на науката. Събитието обещава да отведе публиката в дълбините на океана, под ледените покриви на полярните райони и в миниатюрния свят на насекомите – същества, които рядко забелязваме, но без..
Измамите с недвижими имоти засягат най-ценния актив на човека – неговия дом (имот). Една от процедурите, които се използват неправомерно в подобни случаи,..
В днешно време кибертормозът се превръща в една от най-сериозните заплахи за психичното здраве на децата и подрастващите. В рубриката "Темата на деня" на..
Какво предстои за България между съмненията за национализация на "Лукойл" и проектобюджет, наречен от мнозина "влакче на ужасите", коментира в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg