Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 3 е посветен на акад. Борис Стефанов – който заедно с Николай Стоянов пише само за две години монументалната първа „Българска флора“ (1924-1925). Борис Стефанов е основоположник на българската дендрология. Роден в София през 1894 г. и още с раждането си преживява първата си загуба – майка му умира.
Учен с изключително широк поглед и голяма ерудиция – не само по отношение на растителния свят на България, но и към различните, постепенно обособяващи се клонове на ботаническата наука. Автор на теоретични и научнопопуляризаторски текстове и книги, като излязлата в края на 60-те „Чудновати форми при растенията“. От есента на 1921 г. е асистент по земеделска ботаника в новия Агрономически факултет в СУ, от 1926 г. е частен, а от 1928 г. – редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. Оглавява новосъздадената катедра „Дендрология с анатомия на дървото“ през 1949 г. Създател на арборетума към Института за гората.
За акад. Борис Стефанов разказват проф. Стефан Станев и проф. Петър Желев, ръководител на Катедра „Дендрология“ в Лесотехническия университет.
Странджа е едно от местата, които Борис Стефанов посещава за изследванията си, включително на горската растителност. Инж. Румяна Цвяткова, ръководителка на Природен парк „Странджа“, разказва за богатството му.
Снимки – БАН, Уикипедия, Природен парк „Странджа“
Днес тя е студентка в магистърската програма на Химикотехнологичния и металургичен университет - София, но още от първия час по химия в 6 ОУ "Граф Игнатиев" усеща страстно влечение към тази наука. То продължава и в НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", а и днес в ХТМУ - София, където изучава молекулярна химия. Тази любов я води и към дълбоките води на..
"Ало, Космос! Говори България!" ще събере отново стотици млади хора от цялата страна на 24 юни в "София Тех Парк". Петото издание на фестивала ще запали любопитството на хиляди ученици, учители и всички любознателни към науката. Фестивалът има амбицията да мотивира младите хора да задълбочат знанията и интересите си към науките за Земята и..
Неотдавна попаднах на изложбата "Цветовете на Индия". Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Дама, облечена в курта – туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с..
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
"Ало, Космос! Говори България!" ще събере отново стотици млади хора от цялата страна на 24 юни в "София Тех Парк". Петото издание на фестивала ще..
Родната музикална публика ще може да се наслади на концерт на един от водещите симфонични оркестри в Китай – Симфоничния оркестър на град Чанша, под..
Днес тя е студентка в магистърската програма на Химикотехнологичния и металургичен университет - София, но още от първия час по химия в 6 ОУ "Граф..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg