Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 3 е посветен на акад. Борис Стефанов – който заедно с Николай Стоянов пише само за две години монументалната първа „Българска флора“ (1924-1925). Борис Стефанов е основоположник на българската дендрология. Роден в София през 1894 г. и още с раждането си преживява първата си загуба – майка му умира.
Учен с изключително широк поглед и голяма ерудиция – не само по отношение на растителния свят на България, но и към различните, постепенно обособяващи се клонове на ботаническата наука. Автор на теоретични и научнопопуляризаторски текстове и книги, като излязлата в края на 60-те „Чудновати форми при растенията“. От есента на 1921 г. е асистент по земеделска ботаника в новия Агрономически факултет в СУ, от 1926 г. е частен, а от 1928 г. – редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. Оглавява новосъздадената катедра „Дендрология с анатомия на дървото“ през 1949 г. Създател на арборетума към Института за гората.
За акад. Борис Стефанов разказват проф. Стефан Станев и проф. Петър Желев, ръководител на Катедра „Дендрология“ в Лесотехническия университет.
Странджа е едно от местата, които Борис Стефанов посещава за изследванията си, включително на горската растителност. Инж. Румяна Цвяткова, ръководителка на Природен парк „Странджа“, разказва за богатството му.
Снимки – БАН, Уикипедия, Природен парк „Странджа“
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg