Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Почетоха „Славейковата“ библия с ново луксозно издание и изложба

Снимка: Анжела Димчева

По повод 150 години от издаването на „Цариградската“ („Славейковата“) библия в столичния музей-галерия „Анел“ беше подредена мултимедийна изложба. Интерактивната премиера бе почетена и с ново луксозно издание – копие на Библията от 1871 г., Цариград. То е дело на сдружение „Извор за бъдеще“, на университетското издателство „Свети Климент Охридски“ и на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

За изложбата и за важността на новото издание говори проф. Аксиния Джурова: Голямо предизвикателство е във времето на виртуалната култура да накараш младите хора да се обърнат към Библията, затова нарекохме изложбата „Вечната книга“. Ние, учените от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, сме ориентирани към текстуалната култура, но се опитахме да направим изложба със съпътстващи модерни продукти, чрез които съвременните деца да се обърнат към Свещеното писание“.

Проф. Валери Стефанов, проф. Аксиния Джурова, Орлин Димитров и Михаил Гърков
Стремежът е чрез новите технологии да се добави виртуална реалност към свещените текстове, за да бъдат те интересни и достъпни за интернет поколенията.

Новото издание на „Славейковия“ превод на БиблиятаВ експозето си проф. Валери Стефанов подробно анализира възникването на идеята, превода, издаването и влиянието върху българската култура на „Цариградската“ библия в средата на 19 век: „Този проект е замислен в дълбочина и не приключва сега. Предстоят серия от пътувания в страната, както и още една изложба в столичния музей „Земята и хората“ съвместно с Националния литературен музей. Издаването на „Цариградската“ библия през 1871 г. е плод на дванадесетгодишен упорит труд. Това издание изиграва голяма роля за кодификацията на българскиякнижовен език на основата на източните говори. След него споровете за доминация на различните диалекти и школи постепенно стихват. Оценката на Иван Вазов е симптоматична за мащаба на събитието – „Цариградската библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език. Ако успеем да социализираме този проект, ще има повече българи, които ще знаят, че в основата на тяхното културно самосъзнание, на тяхната идентичност стои именно „Цариградската библия“. Няма значение какво е тяхното вероизповедание. Това е книгата, която е отворила духовните хоризонти на българина“.

В основата на пълното издание на Светото писание у нас са американските мисионери Албърт Лонг и Илайъс Ригс. Като негови преводачи и редактори са привлечени книжовникът и издател Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Славейков. Преди тях като преводач усърдно работи високообразованият Константин Фотинов и до смъртта си през 1858 г. успява да преведе целия текст на Стария завет. Така оформената преводаческа „комисия“, съставена след смъртта на Фотинов от двамата български книжовници и двамата американски мисионери, извършва забележителенкултурен подвиг.

Чуйте проф. Валери Стефанов в звуковия файл.

Чуйте разговор в „Артефир“ на Димитрина Кюркчиева с Михаил Гърков, председател на сдружение „Извор за бъдеще“.


Снимките са предоставени от Анжела Димчева



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Изток/Запад" – художници задават остри въпроси към днешната демокрация

Обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация, двама широко известни художници отправят сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори. Изложбата "Изток/Запад" се открива на 26 ноември в Националната галерия "Квадрат..

публикувано на 26.11.24 в 08:50

"Лешникови градини" на Хайри Хамдан – пред читателите в Пловдив

Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан.  Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..

публикувано на 25.11.24 в 17:25
Николай Генов, Надежда Московска и д-р Катерина Кокинова

За четенето на книги

Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..

публикувано на 25.11.24 в 16:40
Стефан Данаилов

Пет години без Стефан Данаилов – спомен в звук

Архивите са живи в "Terra  Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..

публикувано на 25.11.24 в 12:47

Валерий Пощаров – човекът на пиедестал

Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора.  Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..

публикувано на 25.11.24 в 10:05