От корпоративните комуникации към екологията и от бизнеса към каузата – как се изминава този път и колко е дълъг той – за това говорим с Пламена Маринова. Пламена е създател на информационната платформа „Климатека“, посветена на климатичните промени, която отбелязва своя първи рожден ден от създаването си през 2020 година. „На мен ми отне ми една година осъзнаване, за да разбера, че искам да мина в неправителствения сектор и да се занимавам с нещо, което има кауза“, разказва Пламена. Но още по-интересен е онзи път, който тя изминава физически – онова дълго два месеца пътуване из Азия из Индия и Тайланд, при което тя си дава сметка какво иска да прави и в каква посока иска да работи.
При Пламена обаче промените започват още по-рано. „През 2014 година бях за първи път на Малдивите, ходихме и се гмуркахме и беше изключително вълшебно, защото това е прекрасен, цветен морски свят. Той е дори сюрреалистичен, като картинка – безкрайна бездна, в която виждаш тези красоти, защото освен коралите имаше и богат животински свят“, разказва Пламена. Четири години по-късно тя се връща на Малдивите и казва, че този свят вече е изглеждал съвсем различен. „Имаше голяма разлика в кораловите рифове – абсолютно видима, осезаема разлика. За тези четири години се беше случило нещо и част от коралите бяха умрели. Но беше и такъв момент, в който се замисляш – виждаш как нещо, което имаш за даденост, в един момент изчезва пред очите ти. Впоследствие разбрах, че за този период е имало масово измиране на корали, което е било вследствие от повишаващите се температури и въглеродните емисии, които влияят и на биоразнообразието под различна форма.“
„Обичам да се смесвам с местните и да откривам автентичните места на мястото, където съм. Обичам да ходя по уличките на града, буквално да се смесвам с местните. Много тача храната и държа да опитвам автентични места на всяко място, където пътувам“, казва Пламена Маринова. С нея говорим за стила на пътуване, за осъзнаването на личната отговорност и за това как се възпитава тази чувствителност към темата за климатичните промени и към съхранението на важните и ценни места у нас и по света. Това е разказ за едно пътуване от Малдивите, през Япония, Индия до тук.
„Япония е мястото, в което бих се върнала пак и пак, и пак. Просто е изключително различен свят, изглежда, че логиката на всичко е точно обратна на това, което сме свикнали, но всъщност е изключително подредено по техния си начин. Културата е много интересна, отношението на хората към другите хора, към храната, към природата“, разказва Пламена Маринова.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg