Рени Васева: Нека всеки от нас сътворява нов свят

Рени Васева е българска поетеса и дългогодишен преподавател по литература. Започва да пише поезия сравнително късно.

През 2018 г. печели конкурса “Далекогледство“ на клуб “Многоточие“ за поезия и като награда е издадена първата ѝ стихосбирка “Погледи“. Следва стихосбирката “Очите на града“ също на издателство “Многоточие“. През 2019 г. издателство gabriell-e-lit осъществява като електронна книга третата ѝ стихосбирка – “Сътворения“, която излиза като печатно издание в началото на 2020 г. През октомври 2020 г. също със знака gabriell-e-lit и най-новата ѝ поетична книга “Денонощия“.

Има многобройни публикации в интернет, редовно пише за електронното списание “Нова социална поезия“. Автор е в списание “Картини с думи и багри“.

Рени Васева е главен герой в “Нашият ден“.

Очите на града излъчват свои послания – понякога радост щастие, понякога недоверие – страх. В двата диапазона – очите на града са зорки и пречупват света и през доброто и през лошото.

Очите на града не лъжат никога, но нашият поглед към тях може би е понякога лъжовен.

Корекцията идва от нашето желание да правим света по-красив. Хайде да не е по-добър, да не спекулираме с понятието добро и зло, нека да е красив. Когато един град излъчва красота, хората в него са красиви и съответно добри.

Може да се каже, че описвам София. Огромно количество време съм живяла само в София – пътувала съм, но в по-тихи кътчета. Обичам София – родена съм тук, учила съм тук, живяла, обичала, родила две деца, гледам внучета…

Спомените са навсякъде. И не само собствените преживявания. Имам предвид всяка една сграда, уличка дори непознатите и те излъчват нечии спомени. Обичам да разчитам чужди спомени.

Крачката ѝ към поезията

Завършила съм българска филология в Софийския университет и ориентирана към педагогика. Мама каза – ще станеш учителка. Станах и в интерес на истината цял живот съм интерпретирала чужди текстове, занимавала съм се с преподаване по школи, в училища, индивидуално с ученици – някак не ми остана време да надникна в собствената си глава.

Когато се пенсионирах, явно преживяването беше много емоционално и драматично, повратна точка в живота. Тогава ми се прииска да хвана моливчето и да позапиша някои неща.

На шега изпратих едно стихотворение в конкурса, обявен от издателство “Многоточие“, което спечели. Тогава започнах да пиша и да публикувам в “Многоточие“ и на други места.

Важните неща

Човек в своето ежедневие се сблъсква с толкова неща, които провокират неговите мисли и е много трудно на момента би могъл да отсее важното от маловажното.

Струва ми се, че веднъж определила едно събитие, човек или случване като маловажно след няколко дни може да се окаже много важно. И аз не съм го отчела.

Не бих могла да кажа кои са всичките важни неща – важно ми е семейството, работата, продължавам да работя с деца. Близо до сърцето си държа любовта, онова, което обичам. По-далеч стоят философските неща на живота. Приятелите също държа по-далеч, защото най-близки са ми децата, моите собствени деца и любовта към тях и към това, към което правя, към думите.

Думите са ми важни, езикът е жива система. Литературата е някакъв процес като река, която пътува към едно огромно море, в което се събират всички поточета и реки. Всеки със своя глас.

Пиша интуитивно – знам, че трябва да напиша, но не знам предварително какво ще излезе.

Фейсбук

Благодарна съм на Фейсбук като система. Дава ми възможност да контактувам с читателя, а не като Емили Дикинсън да си пиша сама за себе си и да си слагам нещата в чекмедже.

Посланието ми е свързано с двете думички, които съм си избрала за книжките – денонощие и сътворение.

Нека всеки от нас в своето денонощие да сътворява нов свят.