Ако искате да се убедите, че можете да подчините времето на интересите си, пуснете си подкаст. Вече има немалко български такива, които позволяват на по-нишовото съдържание – разговори за кино, литература и изобщо за изкуство, за бизнес, реклама, технологии, спорт и за каквото още ви подскаже съзнанието – да достигне до хората.
В световен план подкаст културата е добре развита, а у нас е именно нишово поле, в което всеки може да стъпи, без да последва взрив, а точно обратното – приятно усещане за множество стойностни разговори със запомнящи се личности, които с историите и отношението си към живота ти дават пример и те учат на нещо. А може и да е разговор сам със себе си. Всичко това в неограничено време, с възможност свободно да стриймваш аудиосъдържание и да го подбираш спрямо вкусовете си. И нещо много важно – да го слушаш, а в някои случаи и да го гледаш, когато и както пожелаеш.
„Подкастът не те хваща за гушата“, а те оставя да дишаш свободно в безвремието, което се създава в тези разговори без ограничения. Предаването в интернет надскача злободневността на темите и ти позволява да се водиш от любопитството си – и като водещ, и като потребител. За първото обаче трябва да подпишеш „подкаст сделка“. Тя ти дава свободата да не зависиш от ефир, продуценти и мащабността на екипа, но носи отговорността на автора, който трябва да удържа фронта на всички нива. Интересен факт е, че колкото слушателите, респективно зрителите, на един подкаст да са зависими от твоя подбор на теми и начина на поднасянето им, толкова и ти, като автор и водещ, можеш да зависиш от тях, защото те освен всичко друго биха могли да бъдат и твои спонсори.
Изброеното дотук прави подкаста предпочитана форма за създаване на интернет съдържание. Неслучайно желанието да си направиш подкаст е равнозначно на това да искаш да си основеш банда. Защото отново става дума страст и общи интереси, които обединяват хората.
Подкастът, с всички свои епизоди, а може и броеве, ако предпочитате, представлява не само една картина на времето, в което живеем, той изобразява духа на поколението, което следи съответното съдържание. Или както ще чуете от един от подкастърите, станали част от своеобразния наръчник на „Какво се случва“ за това как да се превърнеш във водещ на подкаст, който умее да води разговор, при това за култура и изкуство, и който вярва в качествата на този формат, т.нар. "асинхорнно радио" или видеопредаване в интернет, е като „пъзел на интересите на една малка извадка на едно поколение в България“. Пъзел, който всеки може да сглоби, както намери за добре.
Почти стана ясно защо е толкова модерно, направо готино, да имаш подкаст днес, но почти.
Останалото чуйте от събеседниците в „Какво се случва“:
Антон Биров и Темз Арабаджиева, автори и водещи на подкаста „Първа страница“, посветен на книгите, хората и (не)истинските истории;
Ясен Атанасов, актьор, автор и водещ на видеоподкаста „Ти да видиш“, в който гостуват хора на изкуството;
Орлин Милчев – Атила, кинорежисьор, рапър и един от авторите и водещите на „2&200podcast“, в който основна тема е живият живот.

Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg