Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Неудобната“ класика си е класика, но иска мъдър прочит

| обновено на 08.07.21 в 13:15

Дни преди рождения ден на Иван Вазов е добре да се сетим, че художествената литература, като един от пазителите на историческата памет, има и своите „неудобни“ за съвременна интерпретация моменти. Така е и с фолклора. 

Иван Вазов не с всичките си произведения е днес политически коректен – той зове за мъст срещу комшии във война, нарича чрез Паисий гърците „люде хитри, вероломни“, а в „Жидов гроб“ е направо нетолерантен към представител на чужд етнос. 

Ами какво да кажем за забраната на някои произведения с думата „негър“ в тях в Америка? При това се касае за творби на Марк Твен, за „Да убиеш присмехулник“?

А пък приказки на Братя Грим са стряскащи за днешните деца, докато в „Макс и Мориц“ например днес е много трудно приемана жестокостта на финала и поуката от този финал. Обаче за времето си това е било напълно допустимо. Изменя ли се моралът и толерантността времеви обусловен критерий ли е, в съпоставка с нравите и настроенията на различните епохи?

За това говори професор Светлана Стойчева – литературовед и литературен историк, преподавател в НАТФИЗ, с професор Амелия Личева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и главен редактор на „Литературен вестник“, и с поетесата Мирела Иванова, дългогодишен уредник в музей „Иван Вазов“ и драматург на театър „Иван Вазов“.

Чуйте предаването от звуковия файл.

Разговор на Бойко Ламбовски с проф. Светлана Стойчева, проф. Амелия Личева и Мирела Иванова в "Премълчаната история"




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Лешникови градини" на Хайри Хамдан – пред читателите в Пловдив

Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан.  Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..

публикувано на 25.11.24 в 17:25
Николай Генов, Надежда Московска и д-р Катерина Кокинова

За четенето на книги

Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..

публикувано на 25.11.24 в 16:40
Стефан Данаилов

Пет години без Стефан Данаилов – спомен в звук

Архивите са живи в "Terra  Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..

публикувано на 25.11.24 в 12:47

Валерий Пощаров – човекът на пиедестал

Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора.  Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..

публикувано на 25.11.24 в 10:05

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40