ОСП е съкращение на Обща селскостопанска политика не само за България, а за целия Европейски съюз. Идеята за нея съществува и тя се прилага от 1962 г., като дава възможности за партньорство между селското стопанство и обществото, изграждайки връзки на знание и приемственост в производството на блага. Предвидено е новият програмен период на Общата селскостопанска политика, отложен заради пандемията, да влезе в сила на 1 януари 2023 г.
Именно новата Обща селскостопанска политика е причината учени от Института по аграрна икономика да се заемат с изследване на очакваните промени в селското стопанство на България.
Резултат от това изследване е сборникът „Сценарии за развитие на българското земеделие и селските райони през новия програмен период 2021-2027 г.“, част от изследователския проект АИ 1 към Института по аграрна икономика на тема „Предизвикателства пред българското земеделие и селските райони за прилагането на новата ОСП“ с ръководител доц. д-р Божидар Иванов.
Сборникът обхваща основните сектори на селското стопанство – растениевъдство и животновъдство, като значително внимание се отделя на три много важни неща – на първо място агроекологията, представена от сектора на биоземеделието, самите стопанства и селските райони, които се влияят от развитието на селското стопанство.
Агроекологията е и сред важните сектори за Европейския съюз, чиято селскостопанска политика си поставя амбициозните цели за значително увеличаване на процента на биоземеделието, част от по-голямата и амбициозна задача за „позеленяване“ на Европейския съюз, до превръщането на икономиката му в така наречената кръгова икономика.
Възможното развитие на всеки сектор е представено в сборника с пет сценария, като основната променлива е размерът на подпомагане, който стопанствата биха получили. Сборникът е с прогностичен характер и изследванията в него отговарят на въпроси от бъдещето – как ще се развива селското стопанство у нас, как ще се промени броят на стопанствата, на заетостта в тях, но и как ще се промени производителността им при различни нива на финансиране.
За сборника и предизвикателствата пред сектора в България разказват доц. д-р Божидар Иванов, директор на Институт по аграрна икономика, и гл. ас. Ангел Саров, изследвал селските райони и тяхното възможно развитие в следващите години.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg