Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село. Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка", които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито.
За да сбъднат тази мечта, младежите организираха почистване и възстановяване на изоставеното лятно кино, което не бе работило повече от 40 години. Днес то отново отваря врати, за да събира поколения зрители, жадни за кино и живо културно преживяване.
"Киното събира хората, и именно това е нашата цел – да възродим традицията за лятно кино", споделя Борис Босилков, основател и директор на сдружението. Той подчертава, че събитието не е само прожекция, а празник на общността: "Преди да влезем в залата, играем хоро – държим и на тази традиция."
Програмата се подбира внимателно всяка година. Организаторите залагат както на утвърдени български заглавия, така и на нови продукции, давайки сцена за изява на млади творци. "Избираме филмите тематично и според това как искаме хората да се почувстват. Стремим се да покажем комедия, да ги развълнуваме, да ги докоснем. Това е, което всяка година надграждаме – да се доближаваме още повече до публиката", казва Босилков.
Какви филми очакват зрителите в тазгодишното издание на лятното кино в Ново село – може да чуете в звуковия файл от предаването "Нашият ден".
Слушайте!22 август, 22:00 – "Наръчник за щастие" (българско късо кино)
22 август, 22:30 – "Куче в чекмедже" (филмови класики)
23 август, 21:30 – "Подарък" (българско късо кино)
23 август, 21:30 – "Любимец 13" (филмови класики)
29 август, 21:30 – "Сънят на пациента" (българско късо кино)
29 август, 22:00 – "Февруари" (пълнометражен; представяне от Камен Калев)
30 август, 21:30 – Киноконцерт: Лято в стара България (Програма от БНФ)
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg