„Какво се случва“ в София? Но не когато градът, който расте, но не старее, има своя празник, или пък когато е домът, в който някой друг празнува. Не и когато улиците ѝ, сградите ѝ и парковете ѝ са огласени от поредния концерт, фестивал, а защо не и от протест, а когато София е просто София – мястото, в което живеем, израстваме, обичаме и даваме повод на палитрата от многоцветни емоции да се разлее в нас, или само минаваме за малко. София е столица, история, среднощни разходки, място за срещи, символи – културни, градски, всякакви, обекти с национална значимост и такива, които единствено ние си знаем какъв смисъл имат.
София е храм-паметникът „Александър Невски“, с онзи уникален музей, скрит в криптата му и приютил най-старите и ценни икони на православието, за който малцина знаят. Тя е и статуята „Св. София“, и базиликата със същото име. София е безценната Боянска църква, част от световното наследство на ЮНЕСКО с нейните уникални стенописи, предтечи на Ренесанса. A също ротондата „Св. Георги“ – най-старата сграда на града и най-древната черква в цяла Европа. Тя е Народният театър, построен от европейски архитекти и техните български ученици, променили ориенталския вид на града след Освобождението и преобразили го в модерен и европейски. София е и Народното събрания, и Женският пазар.

Тя обаче е и малките улички, знайните и незнайни площади, градските къщи и блокове и всички квартали, в които се случва живият живот. Устояли на многобройните ѝ исторически трансформации, те пазят духа на хората, които всъщност правят града. Те са паметта на София.
Тук веднага се появява питането доколко се интересуваме от това как изглежда градът, в който живеем, и знаем ли как да го опазим и представим пред света.
В „Какво се случва“ урбанистът Мартин Микуш, внук на човека, построил една от най-емблематичните къщи в квартал „Красно село“ – „Къщата с кулата“, реминисценция на Бялата кула в Солун, журналистът, преводач и водещ на предаването „История.бг“ Георги Ангелов и урбанистът Здравко Петров, автор на книгата „Исторически маршрути: София“, са на мнение, че не ценим достатъчно културното си наследство. Според тях символите на града, а и самият той, са създадени от хората и именно те са призваните да ги опазят. Преди всичко обаче трябва да ги приемат и да не отричат историята, която разказват.
Труден се оказва балансът между опазването на културното наследство и неговото съвременно предназначение, което да се постигне без комерсиализация, а със спазване на добрите практики. Трудност има и при провеждане на градоустройството в София, а и във всеки друг град или село у нас. Това се дължи на неумението на съвременния българин да поделя собствеността си и да я договаря с другите. За целта е необходима медиаторска помощ и повече усилия в образоването на гражданите в правни отношения. Не по-малко нужна е и една критична среда на непоносимост.
Култовите градски места се променят спрямо хората и техните интереси, но наследената от времето на соца администрация остава.
Какво се крие зад това и какво означава човек да припознае едно място като свое и да се грижи за духа му – чуйте в звуковите файлове.

За шеста поредна година Община Берковица връчи престижната Национална литературна награда "Йордан Радичков" – отличието, което пази жив духа и словото на големия български писател. Голямата награда за 2025 година спечели Пламен Антов за сборника с разкази "Нагоре по реката назад". Пламен Антов е поет, белетрист, професор в Института за..
Годишните награди "Импулс" са важен знак за развитието на българския танц и за популяризирането на изкуството, на което са посветили таланта и живота си българските танцови артисти. Тези призове са признанието от професионалната гилдия за най-ярките постижения в областта на класическия и съвременния танц в България през изминалата година. В..
В "Нашият ден" д-р Мирела Костадинова – литературовед, писател и специалист от Националния литературен музей, разказва за изложбата "(НЕ)известните габровски писатели" , която представя творческите следи на 17 автори от региона. Откриването на експозицията предстои днес (3 ноември) от 17:30 ч. в Регионалния исторически музей – Габрово. По..
Как се раждат идеите? Какво отличава добрата реклама? И къде свършва вдъхновението и започва реалността на пазара? Провокирани от необичайното събитие на Виктор Минчев и Николай Димов – " Фестивал на мъртвите идеи ", отговаряме на тези въпроси. Това е проект, който събра създателите на незабелязани, отхвърлени, но блестящи концепции...
Днес от 19:00 часа в литературен клуб "Перото" ще бъдат връчени годишните награди "Перото" за принос към българския литературен контекст. Отличията се присъждат от Националния център за книгата и клуб "Перото" в няколко категории – детска литература, проза, дебют, поезия и превод от български на чужд език . Днес ще бъдат присъдени..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg