Всяка година от българското училище отпадат десетки хиляди ученици. Сред най-застрашените от отпадане са децата от ромски произход. В 55% от ромските семейства се говори език, различен от българския, а за много от многоезичните деца усвояването на българския език започва едва на 5-годишна възраст в детската градина. В същото време много българчета, които живеят вън от пределите на България, също имат проблем при усвояването на българския език по учебни помагала от българската образователна система, тъй като те растат в чужда езикова среда и това налага да има специфика при преподаването на български език за тези деца.
Владеенето на български език е задължително условие за успеха в училище и за социалната интеграция на децата. Към този момент няма достатъчно учебни помагала, насочени към деца с подобни нужди. За ограмотяването и обучението по български език на деца, чийто майчин език не е български, както и на тези, растящи в небългарска езикова среда – каква е спецификата на това обучение, колко е важно да има специално разработени учебни помагала за нуждите му, кой и как подготвя помагалата и какво е значението на обучението по български език за цялостния успех в училище?
Вяра Михайлова, експерт по ранно двуезично развитие при деца от Интернационална асоциация "EducArt", разказва в "Нашият ден" за създаването на Буквар за деца билингва:
"Ние обединихме усилия с моята колега от Университета в Хайделберг д-р Анастасия Новикова и установихме тази нужда от различен подход и различна методика на преподаване в училище на децата, чийто майчин език не е български. Нашата основна цел и фокусът на нашата организация "EducArt" е да създаваме в момента такива специализирани учебни материали, помагала и да подкрепяме учителите чрез обучения."
Чуйте повече в звуковия файл.
В България няма специализирана методика как да се преподава на ученици с различен майчин език в началните класове. Всеки учител сам търси ресурси и начини да се справя с това предизвикателство. Вече близо година “Заедно в час” в партньорство със сдружение "EducArt" работят по проект за решаването на този проблем и създаването на адекватни и полезни учебни материали, методика и подкрепящи ресурси. За да говорят български в първи клас – за възможностите всички деца, които влизат в училище, да не са възпрепятствани от владеенето на езика.
Таня Величкова, учител в 75-о училище и част от екипа на фондация „Заедно в час“, също коментира:
"И от анкетата става ясно, че най-същественото е децата да разберат това, което учат. Така че знаенето на езика е ключово за това да надграждаме днешните компетентности, за да могат наистина да разбират това, което им преподаваме. Защото, ако владеенето на езика не е на достатъчно добро ниво, често пъти децата не знаят как да попитат и дори и не осъзнават какво не са разбрали. Затова и учителя, който има най-добро желание да ги подкрепи, понякога не разбира какво точно им липсва, за да са успешни в знанието.
Все още не разполагаме с такава методология, с която да работим в училище, но по такава се работи. Фондация "Заедно в час, заедно с "EducArt" разработват специални материали, които да подпомогнат учителите, работещи с деца билингви. Съвсем скоро – може би от следващата година учителите ще могат вече да ползват такива помагала. Помощта на езиковеди специалисти за нас е изключително ценна."
Чуйте повече в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg