„Огледало на историята“ е дигитален проект на музея „Теохари Антонеску“ в Гюргево, част от който е образът на Васил Левски. Проектът е развит като игра, която започва образователния си разказ с праисторически персонажи, минава през Юлий Цезар и някои от личностите в световната и европейска история, и стига до ключови румънски общественици.
Интересът на екипа от румънски специалисти, воден от директора на музея Габриел Думитру, към българския революционер се заражда по време на „Нощта на музеите“ в Русе. Авторът на дигиталната игра има български корени, което допринася за желанието им да включат знакова българска личност в „Огледало на историята“.
Самата игра представлява куиз – въпроси с няколко възможни отговора, като разбираш дали си дал верения от реакцията на изобразения персонаж, който е във фокуса на историята. Играчът има възможност и да трупа точки под формата на монети.
Отражението на Левски в огледалото е с малко по-груби черти, което първоначално буди негативна реакция у посетителите на Историческия музей в Русе, където е поместено таблото с играта. Той е прав и в градско облекло, но напълно разпознаваем. Образът му може да бъде преработен във всеки един момент, ако това е необходимо, казват създателите му. А и съществува идеята да бъдат добавени още личности от историята на България в играта, например образите на Христо Ботев и Баба Тонка.
„Огледало на историята“ включва над 40 персонажа, представени на български, румънски, немски и английски език. Устройството остава част от експозицията на Историческия музей в Русе, споделя директорът му проф. Николай Неков, като отбеляза, че това е първата подобна игра с персонификация в колекцията и на двата музея.
В звуковия файл той разказва както за играта, представляваща една основа, която екипът му има желание да развие, така и за това колко важна е тази обмяна на опит между музеите.
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg