Какви са условията на труд в Европа и какво представлява проучването, което се провежда на всеки пет години, и обхваща различни аспекти на професионалния живот, работно време, организация на работата, баланс между професионалния, и личния живот и свързани с работата здравословни проблеми.
Това е проект, чието финализиране се очаква в края на този месец. Негов изпълнител е ИПСОС, компания за маркетингови и социологически проучвания, а възложител е компания “Еврофонд“.
Как въз основа на това проучване се прилагат законови изменения в европейското законодателство, свързани с условията на труд в Европа.
Темата коментира в “Нашият ден“ Евгени Василев, доктор по социология, мениджър проекти във фондация ИПСОС.
“Целта на проучването е да се събере информация както на заетите, така и на самостоятелно заетите лица. Има анализ на взаимоотношенията между различните групи. В самото проучване има принос за разработването на европейски политики.
Чрез това проучване ще се променя впоследствие законодателството на Европейския съюз, така че да може да отговаря на новите предизвикателства.
Как се анализират и финализират проучванията
Проучването е седмото по ред. Един от основните проблеми е, че сега няма да могат да бъдат сравнявани данните с предните години. Заради коронавируса трябваше да се смени методологията. В момента проучваме само и единствено по телефон. Досегашните шест проекта бяха с интервюта лице в лице.
Според нас изследаването ще даде достатъчно информация за това какви са промените покрай Covid-19. Ще има и много сериозни промени в условията на труд и ще могат да бъдат отразени във финалните резултати.
Въпросите
Като цяло въпросите са едни и същи във всички държави. Но има малки промени, които трябва да се съобразяват със спецификите на страните. Например във Великобритания заради Брекзит не споменаваме ЕС, защото много често хората се отказват, когато го чуят, тъй като са по-негативно настроени. Докато в страни-кандидатки за членове на ЕС като Албания и Македония допринася за много по-голям интерес от страна на хората.
Също и в България, когато чуят, че прочуването се провежда от ЕС са много по-склонни да отговарят.
Всички въпроси се въртят около работата и условията на труд на хората. Има въпроси от типа -“колко време ви отнема да стигнете до работата“, което може да изглежда като не толкова важна тема, но когато човек пътува около два часа на ден всъщност се оказва, че целия ден може да отиде само, за да се стигне до работа и да работи.
Други въпроси са свързани с рискови фактори. Има и най-стандартни въпроси като дали ползват компютър.
Въпроси, които ще дадат много информация за това пред какви проблеми са изправени хората и впоследствие да се създадат рамкови механизми от Европейския съюз, които да помогнат за решаването на тези проблеми.
Мнителни си са българите
По принцип – не, когато става въпрос за интервю лице в лице обичаме да даваме своето мнение, но интервютата по телефон са по-проблемни. Това е така, заради това, че тук имаме ниво на телефонни измами и заради тях много хора се съмняват.
Подбор на участниците
Тъй като проучването е телефонно е само и единствено на случаен принцип. Няма друга основа за подбор.
Дългосрочни перспективи по-лесно се правят, когато имаш няколко последователни изследвания. Последното, защото беше проведено по телефон, трудно ще може да бъде използвано в тази посока.
Иначе – да, могат да се правят и по-дългосрочни прогнози, но това вече е много по-трудно. По-лесно е да се види какво се случва в момента, отколкото да прогнозираш какво ще стане.
Чуйте Евгени Василев в звуковия файл.
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и любовта...
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg