Какви са условията на труд в Европа и какво представлява проучването, което се провежда на всеки пет години, и обхваща различни аспекти на професионалния живот, работно време, организация на работата, баланс между професионалния, и личния живот и свързани с работата здравословни проблеми.
Това е проект, чието финализиране се очаква в края на този месец. Негов изпълнител е ИПСОС, компания за маркетингови и социологически проучвания, а възложител е компания “Еврофонд“.
Как въз основа на това проучване се прилагат законови изменения в европейското законодателство, свързани с условията на труд в Европа.
Темата коментира в “Нашият ден“ Евгени Василев, доктор по социология, мениджър проекти във фондация ИПСОС.
“Целта на проучването е да се събере информация както на заетите, така и на самостоятелно заетите лица. Има анализ на взаимоотношенията между различните групи. В самото проучване има принос за разработването на европейски политики.
Чрез това проучване ще се променя впоследствие законодателството на Европейския съюз, така че да може да отговаря на новите предизвикателства.
Как се анализират и финализират проучванията
Проучването е седмото по ред. Един от основните проблеми е, че сега няма да могат да бъдат сравнявани данните с предните години. Заради коронавируса трябваше да се смени методологията. В момента проучваме само и единствено по телефон. Досегашните шест проекта бяха с интервюта лице в лице.
Според нас изследаването ще даде достатъчно информация за това какви са промените покрай Covid-19. Ще има и много сериозни промени в условията на труд и ще могат да бъдат отразени във финалните резултати.
Въпросите
Като цяло въпросите са едни и същи във всички държави. Но има малки промени, които трябва да се съобразяват със спецификите на страните. Например във Великобритания заради Брекзит не споменаваме ЕС, защото много често хората се отказват, когато го чуят, тъй като са по-негативно настроени. Докато в страни-кандидатки за членове на ЕС като Албания и Македония допринася за много по-голям интерес от страна на хората.
Също и в България, когато чуят, че прочуването се провежда от ЕС са много по-склонни да отговарят.
Всички въпроси се въртят около работата и условията на труд на хората. Има въпроси от типа -“колко време ви отнема да стигнете до работата“, което може да изглежда като не толкова важна тема, но когато човек пътува около два часа на ден всъщност се оказва, че целия ден може да отиде само, за да се стигне до работа и да работи.
Други въпроси са свързани с рискови фактори. Има и най-стандартни въпроси като дали ползват компютър.
Въпроси, които ще дадат много информация за това пред какви проблеми са изправени хората и впоследствие да се създадат рамкови механизми от Европейския съюз, които да помогнат за решаването на тези проблеми.
Мнителни си са българите
По принцип – не, когато става въпрос за интервю лице в лице обичаме да даваме своето мнение, но интервютата по телефон са по-проблемни. Това е така, заради това, че тук имаме ниво на телефонни измами и заради тях много хора се съмняват.
Подбор на участниците
Тъй като проучването е телефонно е само и единствено на случаен принцип. Няма друга основа за подбор.
Дългосрочни перспективи по-лесно се правят, когато имаш няколко последователни изследвания. Последното, защото беше проведено по телефон, трудно ще може да бъде използвано в тази посока.
Иначе – да, могат да се правят и по-дългосрочни прогнози, но това вече е много по-трудно. По-лесно е да се види какво се случва в момента, отколкото да прогнозираш какво ще стане.
Чуйте Евгени Василев в звуковия файл.
Фондация "Едно Дърво" е иновативна инициатива, чиято цел е да повиши осведомеността за значението на дървесната растителност в градовете и да насърчи по-доброто планиране, проектиране и управление на зелените системи. Александър Петров, един от съоснователите на фондацията, сподели своите виждания и предизвикателствата пред организацията в интервю..
Политиката, като обществено благо – примери, стратегии, хоризонти, пасиви и възможности. С Даниел Ненчев разговарят политологът Димитър Ганев, философът Калин Янакиев, журналистите Бойко Станкушев и Калоян Константинов. Директорът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев препоръчва на изкушените от политиката да не пренебрегват древните..
В Деня на камилата, който празнуват в един индийски щат, Деня на немската ябълка и Деня на думата благодаря водещият Антон Митов и фейлетонистът Радослав Диков говорят за превозните средства, трафика, пешеходците, правилата и пътната маркировка в столицата и в страната. Да биеш французите на играта петанк в Париж – спомен за социолога Йордан Марков и..
На днешния 13 януари 2025 г. кометата Атлас ще достигне най-близката си точка до Земята , както и своя перихелий – най-близката точка до Слънцето в нейната орбита . Това астрономическо събитие предизвиква интерес сред любителите на небесни явления, а повече за него разказа Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен..
Лъчезар Лисицов , журналсит от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
Венецианското биенале за съвременно занаятчийско изкуство "Хомо Фабер" е инициатива на фондацията за творчество и занаятчийство "Микеланджело", базирана..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg