Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Пламен Димитров:

Качеството на човешките отношения е основен фактор за качеството на живот

Снимка: Ани Петрова

Стареенето е неизбежно, но може да бъде наситено с много по-положителни преживявания, казва в “Нашият ден“ психологът д-р Пламен Димитров:

"Когато мислим за жизнения път на човека, трябва да знаем нещо, което дългосрочните изследвания, които не са икономически, нито политически или социологически, а дълбинни – здравно-психологически и отговарящи на стандартите на психо-социалния модел за човека като център на обществения живот – показват. Основният фактор за качество на живота във всяка една възрастова група е качеството на човешките отношенияГоляма част в тях заема междупоколенческата свързаност, преносът на опит, на мъдрост, взаимодействието между поколенията. 

Това предсказва качеството на живота, а не икономическите показатели, колкото и странно да изглежда това на ориентираните към власт икономисти и вземащи решения, които с този неолиберален модел докараха не само българското общество, но и много други, на границата на това, което психолозите наричаха геронтоцид.

Огромна група хора, които имат високи знания и опит, биха могли да бъдат интегрирани, включени в обществения живот – както икономически, така и обществено-политически – са изтласкани, неглижирани и към тях се пренасят негативните стереотипи на икономическото мислене, на неолибералния модел, които изисква веднага печалби и изгода от някого, а не солидарност, грижа, отговорност. И точно това е грижа за качеството на живота на всички хора.


Психо-социалната задача на късната възраст – след 65 години – е да постигне в живота си цяло, завършено усещане за интегритет, за пълноценно пребиваване в живота през всичките тези десетилетия. 

На другия полюс и в дълбоката криза, в която са 67-68% от българите, неизследвани от 1982 г. – стареенето.

68-67% от българите в годините след 65 докладват често отчаяние, снижена удовлетвореност от живота, емоционална нестабилност. Една четвърт от тях имат изразени клинични признаци на тревожност и депресия. Спад и снижение на показателите за психичното здраве.

Всичко това ни казва, както и разговори в много други отговорни страни, в които се вслушват не само в икономистите, когато вземат решение, а правят програми за оптимизиране на стареенето, за интегриране на тези хора в живота на организациите – не само обществените, но и икономическите.

Огромен брой от корпорациите в света се грижат за своите бивши служители по начин, който показва корпоративно-социална отговорност.

Всички тези неща ги има по света, тези модели ги има наблизо в Европа и ние имаме задължението не да гледаме само размера на пенсиите и с това да си измиваме ръцете, а да създадем условия стареенето да е един награждаващ процес, приближаващ ни до естествените ни задачи – мъдрост, изграждане на рефлексия върху живота и неговото разбиране. Всичко това възрастните хора го могат."

Чуйте анкета с граждани по улиците на София в звуковия файл.

Чуйте Пламен Димитров в звуковия файл.
Снимки: БНР, БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33