Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Димитър Вацов: Определена клика е успяла да си присвои държавата

| обновено на 31.07.21 в 20:40
проф. Димитър Вацов
Снимка: НБУ

Защо са подслушвани граждани, журналисти и политици и за какво говори, когато една държава използва такива методи за контрол, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ проф. Димитър Вацов, главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“ и професор по философия в НБУ.

Кога една държава подслушва гражданите си

Във всяка демократична държава установяването на подслушване, каквото излиза и в България в момента, е може би върховият политически скандал. Подслушването е симптом, че определена клика е успяла да си присвои държавата за собствени нечестни цели. Това, освен че нарушава основни граждански права, нарушава и личното пространство на гражданите. Личното пространство са мислите на гражданите, те са си техни и когато държавата се намеси в този личен периметър, тя става тотална държава. Заради това и всички тоталитарни държави прибягват до техники на тотално проникване и унищожаване на частната сфера на личността. За съжаление това се случва и у нас.“

Аргументът „преврат“

Такъв аргумент е Путинска логика – всяка съпротива бива обявяване за посегателство срещу държавата. Но нещата са свързани. Разкритията, че у нас има злоупотреби с финансови средства, че няма прозрачни обществени поръчки, показва именно формирането на такава клика, която използва държавния ресурс за свои цели и облагодетелстване и не допуска никого в този свой периметър. Затова те мачкат всяка гражданска съпротива по всякакъв начин, а подслушването е един от начините. Точно както в Русия унищожават опозицията. Помните Навални и как всички протестиращи там бяха обявени за терористи. А у нас чрез подслушването се търсят компромати, които да поставят в подчинение всеки, който не е съгласен с властта.“

Прокуратурата

За съжаление у нас институциите са пленени. Прокуратурата отрича, че е имало подслушване. Бюрото за контрол на СРС-та е казало, че имало 2-3 случая, а министър Рашков казва, че може да покаже данни за десетки случаи. Този скандал трябва да бъде изкаран докрай, това ще е знак, че една система може да се прочисти. Македонците и румънците преминаха през този етап на пречистване. Ние сме едва в началото. Ако не се разплете този път, ще се разплете следващия път, защото, ако Слави Трифонов с неговата партия влезе в някакво съзаклятничество с ГЕРБ и ДПС, няма да се разплете, но това няма да трае дълго. Вече има събудено гражданско общество, то няма да го позволи.“

По какво си прилича дебатът за законното и незаконно подслушване с дебатите: „Имаше бой – нямаше бой на 2 септември 2020“; „Имаше нахлуване – нямаше нахлуване в Президентството“

Приличат си по опита фактите да бъдат скрити, дори и тези факти, които са излезли пред очите на хората. Това е стара властова тактика – да се отрича очевидното, за да се демотивират гражданите. Колкото до законността – законът не е панацея и не оправдава автоматично което и да е действие. През времето на комунизма ние имахме закони и съвсем законно ни управляваше комунистическата партия. Авторитарният режим си беше съвсем законен тогава. И в нацистка Германия се случва същото – всичко е съвсем законно според тогавашните закони на страната. Днес в Русия е същото – режимът е законен, според законите на Русия. 

Лошото е, че българското законодателство допуска такъв произвол. Защото един от ясните индикатори кой е органът, с който държавата упражнява терор върху своите граждани, е това, че Специализираният съд е издал над 70% от разрешенията за подслушване. Това е достатъчно, за да се види, че Специализираният съд е „бухалка“ за терор в ръцете на управляващите. Ето основанието да се иска Специализираният съд и Специализираната прокуратура да бъдат закрити, защото те са законна бухалка за нелегитимни действия на държавата.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пловдивската библиотека отличава читателите на годината

Днес в Пловдивската народна библиотека "Иван Вазов" ще връчи традиционните си годишни награди "Читател на годината от 5 до 105" на най-активните си посетители в рамките на Международния литературен фестивал "Пловдив чете 2025". Наградите се присъждат в три възрастови категории: до 5 години, от 5 до 15 години и от 15 до 105 години. Събитието започва..

обновено на 17.06.25 в 10:20

Как изкуственият интелект променя ролята на човека – премиера на книга в София

Днес, в 18:30 ч., в уютната атмосфера на Greenwich Book Center в София ще се състои премиерата на книгата " Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация" . Това е вълнуващо събитие, което обещава да бъде повече от литературна премиера – то е покана към читателите да преосмислят ролята на човека в новата реалност, в която изкуственият интелект и..

обновено на 17.06.25 в 09:46
Люба Константинова и Жана Цонева

Жана Цонева: Когато войната (не) е някъде другаде

За хибридните, граждански, технологични, расови и климатични кризи, както и за всекидневието, когато войната (не) е някъде другаде – разговор в "Нашият ден" с Жана Цонева , председател на сдружение "Колектив за обществени интервенции" и учен от Института по социология и философия при БАН. Цонева, която гостува в предаването след тридневния..

публикувано на 16.06.25 в 11:01

Тръгнахме на фестивал и попаднахме във война – български участници под обстрел в Израел

Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група български участници. Сред тях е и Димитрина Кюркчиева, която разказа за напрегнатата обстановка, в която са се оказали. Изостря се военният конфликт между Израел и Иран В ефира на предаване тя..

публикувано на 16.06.25 в 10:07

Певицата Ния Петрова: За атмосферата и смисъла на София Прайд 2025

След София Прайд 2025 в "Нашият ден" разговаряме за атмосферата, хората и срещите с певицата Ния Петрова.   "Мисля, че през целия месец юни хората попадат в ситуации, в които се налага да говорят на тема какво е Прайдът, защо ни трябва, какво пък толкова", казва Петрова. Не е задължително хората да ходят на Прайда, но онези, които не..

публикувано на 16.06.25 в 09:57