Триото на Мартин Марков открива инициативата Sofia Jazz Days

В летните постпандемични месеци се наблюдава едно истински вдъхновяващо масирано завръщане на сцена на добрия нов български джаз – тук можем да споменем като изключително вдъхновяващи Джаз Форум Стара Загора (който откри сезона още в началото на юни и то съвсем тематично), провеждащото се в моментна юбилейно издание на Джаз фестивала „Варненско лято“, множеството концертни джаз премиери на нови албум в София през последните три месеца и много, много други инициативи, към които от 1 август, неделя, можем да добавим и Sofia Jazz Days. В основата на този нов цикъл концерти е екипът на Маргарита Борисова и Явор Ганчев от Джаз Плюс / Дюкян Меломан, които, освен че второ десетилетие вече всека година ни водят на крака световни имена в София (премиерата на Роберто Фонсека с хор „Нови български гласове“ беше само преди няколко седмици, да припомним), имат и своя принос към българската джаз сцена (още от първите издания на фестивала „Джаз Плюс“ преди 15-16 години). Стартът с на 1 август с изключителното трио на пианиста Мартин Марков, с когото разговаряхме дистанционно чрез sms-и (аз във Варна, а той на Витоша) буквално преди час, специално за сайта на програма „Христо Ботев“.

На първо място: какво е за теб триото като формат? И по-специално твоето си трио (тук ще споменем, че през годините през него са преминали, доколкото знам, трима ключови басисти – Васил Хаджигрудев, Борис Таслев и Мишо Иванов, който е настоящият басист)? Как се развива и дообогатява триото ти, от твоя гледна точка, от създаването му през 2011 до днес? Това са си 10 години...

Триото като формат дава добра възможност за изява, без да ограничава в мелодичен или хармоничен план пианиста. Ритмичното взаимодействие с барабаните и с баса е допълнително предизвикателство и допълнение към музицирането. Много може да се разкаже за това взаимодействие, което като формат се е утвърдило във времето като класика в жанра. Оскар Питърсън, Бил Еванс, Чик Къриа, Кийт Джарет, Брад Мелдау и много други са стожери в клавирното джаз трио и основа, която следваме и се опитваме да развиваме. Слушането на музика и нейното анализиране, както и житейският опит, ни помагат да се развиваме като музиканти. Приятелството между музикантите също благоприятства за музицирането с удоволствие, което е важно условие за креативността в екип. Смяната на членове поради независещи от нас обстоятелства изисква адаптивност и пренастройка, но музикалността и професионализмът на колегите свежда нивото на стреса до нула. И Васил, и Борис са оставили своя отпечатък в това трио като музиканти. В момента сме с басиста Михаил Иванов и заедно с Атанас Попов (барабаниста на формация от самото ѝ създаване – б.а.) надграждаме постигнатото с желание да правим нова музика. За десет години групата изсвири много мои пиеси и това ме провокира като композитор да поддържам интереса на колегите към музиката ми, а е и гаранция за доброто ни представяне и пред публика.

Актуалният ви албум New Sight е от 2019 г. Какво си композирал за това трио след излизането му и какво включва програмата за 1 август? А относно някои по-стари композиции (от времето на създаването на триото) - как се променят през годините? Връщаш ли се често на някои от тях? Или продължаваш напред с нови? Кое е по-характерно за начина ти на работа?

Поради Ковид обстановката написах повече пиеси за пиано, защото не се знаеше докога ще бъдем затворени. В момента работя над изпълнението им. Що се касае до триото, много пиеси, свирени пред публика, не са записани и много бих искал да обединя някои от тях концептуално и да участват в следващ запис. Едно време композирах много по-активно, но не се борех за реализирането на музиката ми… и затова много пиеси си стоят вкъщи в една чанта – все едно, че не съществуват. Имам музика за най-различни инструменти, не само от джазовата, но и от класическата музика. През годините смених концепцията и сега се боря за реализирането на всяка моя нова пиеса, която ми харесва. Но това не трябва да е за сметка на творчеството,… което е трудна задача. Иначе на 1 август ще изсвирим изцяло албума New Sight – разбира се, в концертен, по-разчупен вариант.

По какъв начин сменянето на музикалния контекст и преминаването от една сцена на друга влияе върху изграждането на един музикант? Ето, аз тебе си спомних, че те слушах за първи път на фестивала „Пианисимо“ в радиото преди много, много години, като съвсем млад. Там рамката е съвсем друга. Дълги години си работил с Детска редакция на радиото, където рамката съвсем трета...

Смяната на музикалната рамка може да е от максимална полза, само ако размишляваш и извличаш позитивите от конкретния повод и запазваш у себе си спомените от създаденото усещане и преживяното. Умението да привикаш тези спомени и да ги подчиниш на новите ситуации, изискващи от артиста реакция в точния момент, също е от значение. Всички тези ситуации ни моделират и обогатяват по определен начин (в общуването, в реакциите, в създаването на рутина, а и дебелокожие към неприятни моменти, или разчупване на фантазията и други). Самонаблюдението, самокритиката са тези, които ни развиват и това е основният отговор.

Как подхождаш към ситуациите, в които трябва да добавиш нещо от себе си към вече измислена от другиго композиция (като гост на дуото Noise Linguistix, например, с които направихте световната си концертна премиера именно в серията на „Аларма“ преди месец)? Кое е от значение – дали познаваш работата на другия автор от много години (както е с музиката на Мишо Иванов, основния автор в проекта), дали разпознаваш в тази музика нещо, което е близко до това, което ти би създал, или напротив, търсиш различното у хората, с които свириш?

Участвайки в други проекти като изпълнител, по-лесно успявам да намеря верния подход към поставените задачи, като първо се съобразявам с автора като персонаж, както и с неговите изисквания, и после, според свободата, която ми дава, се старая да дам своя принос за творбата. Понякога мисля как аз бих написал съответната пиеса и правя съпоставки. Важно е да заобичаш музиката, която ти се предлага, а специално в проекта на Мишо това се случи мигновено. Стилът му ми допада и това е още едно условие да се намерят допирни точки между автор и изпълнител.

През настоящата 2021 кое чувстваш по-близко - композирането или импровизирането?

Импровизирането. Сега музикантите имаме доста участия и аз лично нямам време за композиране, което изисква усамотение и съзерцание. Изпитвам радост от общуването с хора и се наслаждавам на мига, а мигът е импровизация!

Спомена за соловите ти пиеси за пиано, писани по време на пандемията. Но ето, пандемията може би най-после ще отмине и тази сцена трябва да се възроди. Как ги усещаш тези нови инициативи като Sofia Jazz Days, които имат за идея да върнат джаза сред хората, един вид? Оптимист ли си за съживяването на сцената или смяташ, че светът вече е много различен от 2019?

Пандемията я прекарах композирайки, доколкото позволяваше домашната обстановка. Сега пък е времето да се съберат музикантите и публиката и да обменят енергиите си, да създадат нови положителни емоционални спомени и мисля, че това се случва в действителност. Sofia Jazz Days е инициатива, която лично нас като трио ни вдъхновява и осмисля труда ни на артисти въобще, не само на музиканти. 1 и 15 август са празнични дни за столичани и нека повече хора да празнуват и да се наслаждават с нас на свободата на духа.

Върху какво работиш в момента? Да очакваме ли друг албум през 2022, защото 2020-2021 показаха доста добре (пак покрай липсата на концерти), че българската джаз сцена е като че ли по-силна от всякога (слушайки множество добри нови албуми го казвам)?... Но понякога твърде дълго трябва да се чака, за да излезе даден албум - сякаш нямаме много навик да издаваме у нас (за разлика от ситуацията в други страни наоколо, на Балканите)?

Що се касае до издаването на албуми, финансовият въпрос, свързан с продуцирането на нов албум, не е за подценяване. Мисля, че това е основната причина да не излизат толкова много записи. Изискванията на българските музиканти не са ниски и откъм качество на завършения продукт, и поставяйки ги, се сблъскват с много пречки. Това забавя нещата по издаването. Музикантите са информирани кое е актуално и добро в световната музика и е нормално да се стремят към добрия пример. За съжаление е трудно да се създаде конкурентен продукт и това изисква много усилия… Но българските музиканти ги полагат.

За финал един абстрактен биографично-музикално-исторически въпрос: кой е Мартин Марков и как изглежда връзката пианист-пиано от негова гледна точка днес?

Музикално-биографично… Мартин Марков е джаз пианист, който работи в НМУ „Любомир Пипков“ и се вълнува от класическа и джазова музика. Исторически… съм на 39 години и се чувствам свързан с историята ни като българин, но повече ме вълнува историята на изкуството и възможностите за нейната революционна промяна . Абстрактно… - опитвам да се разбера. Може би съм продължение на пианото. Надявам се, че съм нужна част от цялото.