Премълчаната история на забравения Лозенград

С положителност може да се твърди, че Лозенград датира от римско време, и че тогава е представлявал неукрепено селище. Това се потвърждава от развалините, които са съществували до края на XIX столетие. Турците наричат града Кърк-клисе, а гърците – Саранда-еклисиес. И двете, преведени на български, означават четиридесет черкви или четиридесет черквие.

Българското име Лозенград е било дадено от патриарха на българския национализъм и книжовност – дядо Петко Рачов Славейков. Той обичал лозенградчани поради добрите им нрави и обичаи и за тяхната чистосърдечност. Тези и други неизвестни исторически данни са събрани от Димитър Груев, чийто машинописен текст излиза от забвение благодарение на проф. Лизбет Любенова, директор на Научния архив на БАН. 

И ръкописът отскоро е достъпен като книга, която се казва „Из Историята на Лозенград“. Тя е подробен разказ за поминъка на тогавашното българско население, занаятите, наред с  лозарството, винарството и производство на спиртни напитки. Авторът проследява черковно-училищни борби и бунтовнически и революционни движения, Освободителната война, вдигане на въстанието през 1903 г., животът в Лозенград през Балканската война, през и след Междусъюзническата, както и положението на населението под гръцки, а сетне пак под турски режим. Не е пропуснато и жестокото обезбългаряване на Лозенград. 

Кой е Димитър Груев? Роден – 1878, умира през 1976 г. Той е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Учи право в Лозана и Цариград (1912). Народен представител (1919), един от основателите на Тракийската организация. 

В предаването участват историците проф. Лизбет Любенова и проф. Стоян Райчевски.