Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нечовешкият поглед на фотографа Димитър Караниколов

| обновено на 01.09.21 в 14:22
4
Димитър Караниколов
Снимка: @ApolloniaFestival

Погледът, който дава снимката с дрон, може да бъде определен като нечовешки. Виждат се кадри, заснети от възможно най-високата точка, които дават усещането за падане стремглаво надолу, а обектите и сградите в тях говорят за мащабност. До голяма степен Димитър Караниколов снима по този начин, защото е архитект. В своите фотографии той предлага именно архитектурната гледна точка на нещата, която е много по-различна от човешката перспектива и от начина, по който хората възприемат света.

Завършил архитектура, Караниколов, който дори създава студио за архитектурни визуализации, се запалва по травъл фотографията и с днешна дата има немалко награди в областта. Обявен е и за въздушен фотограф на годината за 2020-а в категория изящно изкуство. До момента има четири самостоятелни изложби, като петата вчера (31 август) беше открита в рамките на 37-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. „Нечовешки поглед“ ще бъде разположена в двора на Художествената галерия в стария Созопол до последния ден на фестивала, 6 септември.


С чувство за хумор фотографът определя илюстрирането на света с дрон като мързеливо снимане. Казва, че наистина е видял едно място едва когато го погледне отгоре. Във фотографиите му се откриват не само непознати гледни точки, но и автентични места и хора. За това много помагат специализираните фотографски експедиции, на които пътува. В изложбата му „Нечовешки поглед“ обаче кадрите се делят на два типа – такива, в които може да се открие някаква човешка намеса и мащабът е съвсем очевиден, и напълно абстрактни кадри, в които се губи реалната представа за размера на обекта.

Димитър Караниколов намира хармония между това, което е отгоре и това, което е отдолу. За него красотата се състои именно в този нов поглед към света и детайлите в него, в симбиозата между микро и макровселената. Той не задава тема на своите снимки, а само послание – колко прекрасен е свтът и хората в него.


Според Димитър Николов човек трябва да се научи да вижда красивото, да е смел и да експериментира. Артистът не трябва да си поставя ограничения, защото в крайна сметка всичко се свежда до усета му за композиция и цветове. Самият той води и уъркшопи за постпродукция, работи с интериорен дизайн и създава мобилни игри. Успехът, колкото и субективно да е това понятие, за него се крие именно в свободата да правиш това, което искаш. Цената за тази свобода се намира в отговорността, която трябва да поемеш за нея.

Още за цената на успеха Димитър Караниколов ще разкаже в едноименните и традиционни срещи на „Аполония“ на 2 септември. Повече от него можете да чуете и в звуковия файл.

Снимки: Празниците на изкуствата „Аполония“ / ФС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Поезията на Ани Илков излезе във внушителен том

Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън".  Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година.  Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..

публикувано на 06.02.25 в 15:57

Графичният роман "МАУС" излезе на български език

Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore.  "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..

публикувано на 06.02.25 в 15:14

Изкуството на документа

Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..

публикувано на 06.02.25 в 12:10

Българският културен институт в Берлин през 2025 година

"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година  – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...

публикувано на 06.02.25 в 10:53
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40