Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Среща с оперната певица Валерия Мирчева

Валерия Мирчева като Еболи в „Дон Карлос“
Снимка: личен архив

40 години на сцената – солистката на Пловдивската опера Валерия МирчеваНа 27 август на сцената на Античния театър в Пловдив със спектакъл на операта „Севилският бръснар” на Росини бяха отбелязани 40 години сценична дейност на солистката на Пловдивската опера Валерия Мирчева.
През 1981 г. започва сценичният ѝ път в родния Пловдив с партията на Лаура от „Джоконда” на Понкиели.

Валерия Мирчева
„В нашата професия край няма. Докато човек е на сцената и е възможно да изглежда добре, да пее добре, ние сме едни безкрайни ученици. Все сме с ноти, все гледаме, все учим – ноти, текст” – споделя певицата.

Родителите ѝ са сред основателите на Пловдивската опера.
„Моят път започна малко след това, през 1954 г.” – смее се Валерия.
Като малка мечтае да следва медицина, да стане хирург. Тренира баскетбол и до днес е запленена от този спорт, но все пак музиката надделява.
Първите ѝ роли в Русе са в български опери – в „Юла” на Красимир Кюркчийски през 1979 г., в „Мария Десислава” на Парашкев Хаджиев и в „Хан Аспарух” на Александър Райчев. Първата й голяма роля е Амнерис от „Аида” на Верди.
В звуковия файл може да чуете разказа на певицата.


Валерия Мирчева в „Моята прекрасна лейди“




Валерия Мирчева в ролята на Берта в „Севилският бръснар“Валерия Мирчева завършва музикалното училище в Пловдив, а след това и консерваторията в София в класа на проф. Илия Йосифов.
„Ние бяхме щастливи, че имахме такива професори и не само по пеене. Колоси. Будители... Моят професор не съм го чула веднъж да се скара, да повиши тон, но когато се дадат задачи, на другия ден ти трябва да си готов. Как ще се подготвиш, никой не се интересува” – спомня си Валерия. Самата тя обаче решава да не преподава.
„Аз съм строг човек... При мен компромиси с ноти, с музика не може да има. Гласова хигиена, внимание, концентрация, учене, солфеж – вероятно съм била малко по-строга, затова хората са прецениле, че по-добре да не преподавам”.

От всички роли, които е представила, най-големи трудности е срещнала с принцеса Еболи от „Дон Карлос” на Верди.
„Усилията, нервите, желанието да го направиш, защото имаш още тези качества и тази сила, бяха неимоверни. Аз съм работила на пианото и е имало моменти, когато повтаряш едно и също, и не става. Мисля, слушам и започват да текат сълзи. Затварям пианото и казвам „Не, това няма да стане”. След това се успокоявам и пак наново тръгвам да работя. Е, слава Богу, стана”.

Има и една роля, останала мечта – Далила от операта „Самсон и Далила” на Сен-Санс.

Друга голяма страст за певицата е камерната музика. Пяла е Шуберт, Малер, Шостакович, много песни на Йордан Дафов.
„Обичам камерната музика и по-точно съвременната камерна музика... Обичам съвременната музика. Обичам и да я слушам, защото тя много учи”.
Едно от големите предизвикателства е участието й в постановката на „Омагьосаният” на Божидар Спасов. Освен в оперите на Кюркчийски и Хаджиев е пяла в опера на Жул Леви и в „Почивка в Арко Ирис” на Александър Йосифов.
В звуковия файл чуйте какво още сподели Валерия Мирчева.






Репертоар:
• Сестра Агнеса и Грубиянката от „Юла” на Красимир Кюркчийски;
• Сестра Василиса от „Мария Десислава” на Парашкев Хаджиев;
• Зурая от „Хан Аспарух” на Александър Райчев;
• Хуана от „Печалбата” на Ж. Леви;
• Инес от „Почивка в Арко Ирис” на Ал. Йосифов;
• Мадам от „Омагьосаният” на Б. Спасов;
• фрау Райх от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай;
• Верди – Амнерис от „Аида”, Азучена от „Трубадур”, принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Мадалена от „Риголето”;
• Лаура от „Джоконда” на Понкиели;
• Лола и мама Лучия от „Селска чест” на Маскани;
• Кармен в „Кармен” на Бизе;
• Фидалма от „Тайният брак” на Чимароза;
• Марина Мнишек от „Борис Годунов” на Мусоргски;
• Олга от „Евгений Онегин” на Чайковски;
• Кончаковна от „Княз Игор” на Бородин;
• Марта/Екатерина от „Петър I” на А. Петров;
• Изабела от „Италианката в Алжир” на Росини;
• Реквием на Моцарт, и Форе;
• Миса бравис в Си бемол мажор на Моцарт;
• Мизерер от И. Спасов;
• Меса от И. Спасов;
• Меса, оп. 126 от Райнбергер.

Още изпълнения на Валерия Мирчева може да слушате на 2 септември от 19.30 часа в предаването „Метроном“ по програма „Христо Ботев“

Снимки: личен архив на Валерия Мирчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мартина Табакова: Винаги гледам на живота от положителната страна

Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..

публикувано на 03.02.25 в 07:55

Лоран Пейи със стилна версия на "Перикола" от Офенбах на сцената в Лиеж

По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..

публикувано на 02.02.25 в 08:05

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30