Фестивалът се провежда с прекъсване от 2010 г. под името Фестивал на съвременната керамика. От 2018 г. се преименува на Фестивал на съвременната българска керамика, запазвайки съвременните посоки на развитието си.
И в настоящото издание продължава започналата миналата година тенденция към развитието на фестивала като международен. Заедно с българските керамици в изложбата тази година участват колеги от Румъния, Италия и Белгия.
"Никой от художниците керамици вече не се вълнува от това дали керамиката е „приложно“, „декоративно“ или някакъв „друг вид“ изкуство – класификациите отдавна са изживени. Но чувствителността към многоликата й образност е останала, дори е придобила нови нюанси. Нещо повече, в някои от показаните произведения интерпретацията на керамичния материал е доведена до излизане извън границите на възможностите му или до изтръгване на нови „звуци“. Ето как Агнес Дуерснабел определя това търсене: „Исках да създам странен и загадъчен обект, без никаква практическа цел“. Изглежда именно образната и изразната необятност на керамиката е сред силно въздействащите очарования върху артистичните натури." – пише доц. д-р Виолета Василчина в каталога на фестивала.
Фестивалът на съвременната керамика продължава до 17 септември 2021 г. в галерията на "Шипка" 6.
Отделя се специално внимание на двама автори: Георги Бакърджиев (1899 – 1972) и Момчил Цветков (р. 1961). Бакърджиев е една от знаковите фигури в българската керамика, работил във Франция през 20-те и 30-те години на ХХ век и в България от края на 30-те години. Момчил Цветков е представител на по-младите поколения керамици, изявяващ се от края на 70-те години насам.
Георги Бакърджиев в роден е на 30 август 1899 г. в Карлово. През 1919 г. заминава за Франция да учи художествено стъкларство и керамика в Техническото училище в Париж. Там посещава декоративното ателие на големия френски стъклар и керамик Жан Люс. Работи и във френската фирма „Преста“. Две години учи декоративна скулптура във вечерните курсове на проф. Влерик. От 1923 до 1940 г. се установява в Севър, югозападно предградие на френската столица, и прави свое ателие. През парижкия си творчески период работи предимно със стъкло и порцелан, усвоява и работата с каменина. От 1927 до 1937 г. е член на Дружеството на парижките декоратори. В този период Бакърджиев работи предимно стъкло и порцелан. Негови творби получават най-високи оценки и му носят големи международни награди (Гран при 1930 г. в Лиеж). Излага творбите си в парижките салони на декораторите в Гран пале и Тюйлери, на Световното изложение в Лиеж и др.
Завръща се в България през 1940 г. и се установява в София и прави ателие на ул. „Орландовска“. Започва работа по възстановяването на сивата тракийска керамика и на стилизиране на формите в грънчарството и изучава народните приложни изкуства и претворява традициите им. Настъпва нов период в творчеството на Бакърджиев, с ясно изразени национален облик на работите му. Възражда някои древни форми. Рисува и живописни картини. Негови произведения, работени в различни техники (теракота, сива керамика, ангоба, каменина, рисувана керамика и др.) са излагани на много изложби в България и чужбина. Урежда няколко самостоятелни изложби (1941, 1942, 1943, 1946,1957, 1964, 1967, две през 1969 г.) Развива и публицистична дейност. Пише статии, критики и доклади. Автор е на монографиите: „Керамиката в България“ (1956), „Кована мед“ (1957 г.), „Бусинска керамика“ (1968). За него има издадена монография от критика Кирил Кръстев (1965 г.). Бакърджиев е използвал да работи в различни керамични техники които е овладял във Франция. Повечето от творбите му са с традиционален облик – „Конче“ (1945), „Юбилейна бъклица“ (1959), декоративни чинии „Карлово“ (1954), „Копривщица“ (1955), „Несебър“ (1961), „Рилски манастир“ (1964). Притежание на Националната художествена галерия е керамична фигура „Конят“ (1966). Творби на Георги Бакърджиев притежават музеи във Франция и Италия. Умира с София на 22 януари 1972 г.
Момчил Цветков е роден през 1960 г. Той е от авторите, които веднага те грабват със своята силуетна изчистеност на образа. Тук пестеливият синкретичен език на формата говорят със силата на съпреживения обект пречупен през вътрешния свят на художника. Умелата игра на форми както в монументалната керамика, така и в малката пластика, отварят вратата към голямата сцена за автора.
Момчил Цветков завършва Художествената академия, специалност „Керамика“, в класа на проф. Венко Колев през 1983.
В периода 1983 – 1990 създава множество произведения в областта на монументалните изкуства, някои от тях са „Родина“, „Добруджа“, „Ловеч“, „Рила“ и др. В периода от 1988 – 1990 участва във всички общи художествени изложби и има откупена творба от Националната галерия за приложни изкуства. През 1988 г. става член на СБХ. През периода 1990 – 1993 г. реализира две изложби в Дортмунд Германия. През 1995 – 2000 г. реализира проекти в областта на интериора. 2001 г. се отдава на работата с метал и дава живот на две металопластики в клиника „Св. Екатерина“ в София. 2003 създава паметник на войводата Георги Кондолов в град Царево. 2010 г. изпълнява проектът си от две релефни композиции, наречени „Монетите по българските земи“, които оформят централния вход на Министерството на финансите. През 2013 г. печели първа награда в национален конкурс за изграждане на паметник символ. Той е посветен на спасяването на евреите в България по време на Втората световна война. Има шест самостоятелни изложби.
СБХ" Преосмислена истина " е озаглавена втората фотографска изложба на режисьора и продуцент Виктор Чучков. Кураторите на експозицията Георги Богданов и Борис Мисирков са подбрали 41 фотографии от предоставените около 200 от автора. Изложбата се основава на период от няколко години – 2015-2018 г., когато Чучков подготвя втория си пълнометражен..
Изложбата " Непознатите земи " представя фотографии на журналисти на NOVA. Те са част от едноименната поредица на телевизията. Експозицията включва 36 авторски фотографии, вдъхновени от пътуванията им до едни от най-екзотичните места в едноименната документална поредица, която се излъчва всяка седмица. Снимките са дело на Запрян Запрянов от..
Предстои премиерата на представлението "Така е (ако мислиш, че е така)" от Луиджи Пирандело. На сцената, за да представят спектакъла, се качват млади актьори от класа на проф. Маргарита Младенова, випуск 2024. Завършилите току-що абсолвенти играят на състави, а целият им клас се състои от 21 човека, някои от които вече с дебюти на българските..
Ловешкият драматичен театър "Борис Луканов" гостува на сцената на Народния театър "Иван Вазов" със спектакълът "Илинден" по творби на Димитър Талев и Пейо Яворов на 21 януари . Драматизацията и режисурата са на Биляна Петрова. Спектакълът е откровен и завладяващ разказ за борбата и за страстите български по свободата на Македония. В главната роля на..
Представлението е черна комедия. Действието се развива в панелен блок. Ще видите крайни ситуации, в които се сблъскват колоритни образи. Адаптация е на пиесата "Загадъчен мъж" от Олег Ерньов. Участват Яна Николова, Велизара Сърчаджиева и Михаил Иванов. От спектакъла очаквайте изненади и обрати, представени през черен хумор. Част от които не..
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които завършиха в последните дни, на дълбочина около 7,5 метра, са открити стени и ровове на..
"Медиите се подготвят за редица предизвикателства през 2025 г., които вероятно ще включват нови атаки от страна на враждебно настроени политически лица,..
В "Неделния следобед" на 19 януари гостува своеобразна "нежна династия". Елена Стоянова – блестяща солистка на Националния ни оперен театър, виртуозна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg