Започва поредицата “Непознатите будители“, която ще продължи до 1 ноември 2021 г. – Денят на народните будители. Нейното начало се поставя с търсене на истината за Паисий Хилендарски.
Личността на Паисий коментира в “Нашият ден“ проф. Пламен Митев.
“Поздравявам за избора да се започне поредицата с Паисий Хилендарски, защото той неслучайно е определен като “будителят на будителите“ на нашето Национално Възраждане.
За съжаление фактите, с които разполагаме за живата и делото му са много оскъдни. Това до голяма степен предопределя споровете, които се водят вече от десетилетия между професионалните историци.
Иначе интересът към личността на Паисий с всяка следваща година нараства. Това е едно чудо, как в средата на ХVIII-и век, в условията на разкапващата се Османска империя, при извънредни трудности, се появява един българи, който се опитва да внуши на сънародниците си, че имат основание да се гордеят със своето минало. Че трябва да помнят делата на предците си, че имат място сред другите народи.
Първият спор е за мястото на раждане на Паисий. От самия него знаем, че е завършил „История Славянобългарска „, когато е на 40 години – 1762 г. И това ни позволява да уточним годината на раждане – 1722.
Като родно място той посочва само епархията, в която се намира – Самоковска. И от тук тръгват дълголетните спорове.
Най-популярна е тезата, че е роден в Банско, защото има редица косвени податки, както и от легендарен характер.
Много модерно е твърдението, че той е роден в село Кралев дол, намиращо се в днешно Пернишко.
Има и серия други спорни въпроси – къде и какво е учил.
Повече за споровете около личността на Паисий можете да чуете от звуковия файл.
През 1996 г. оригиналът на “История Славянобългарска“ е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора, но по-късно е върнат обратно.
Чуйте думи на актрисата Зорка Йорданова от страниците на “История Славянобългарска“, прочетени през 1966 г.
Ако по някаква причина все още сте в задъханата ни столица, довечера можете да гледате комедийния спектакъл "Изтрий веднага" от Здрава Каменова. Представете си, че можете да изтриете всеки срамен момент от живота си — всяка грешка, която сте допуснали пред любим човек, пред колеги или приятели. Е, в най-новата пиеса на актрисата това е..
От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и гостите на града ще имат възможност да се насладят на три от най-впечатляващите заглавия в съвременното българско кино. Тази вечер от 21:30 ч. в Градски парк "Ронда" ще можете да гледате филма..
В Музея на фотографията в Казанлък днес се открива изложбата "Урокът" на Александър Иванов и Фондация "Академия Роза". Ежегодните летни музикални академии, организирани от Фондация "Академия Роза", са форум за обучение на млади оркестрови изпълнители. Фондацията цели да вдъхнови участниците, като им предостави възможност да работят..
Концерт на Ирина Флорин предстои тази вечер в Царево. Мястото на събитието е площадът в центъра на града, а редом с изпълнителката на сцената ще излязат и музикантите от нейния бенд – Мартин Стоянов (клавир), Щерион Пилидов (китара) и Теодора Радилова (вокал) . Събитието започва в 21:00 часа .
Младата художничка с артистичен псевдоним Силви е завършила Художествената академия в Бургас със специалност “Плакат и визуална комуникация”. След среща с професията разбира, че работата зад компютър не е напълно нейното и се обръща към платното и четката. Тя работи главно в големи формати, защото мисли в мащаб и защото я предизвикват..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg