В тревоги и притеснения как ще започне учебната година в условията на пандемия като че ли оставихме на заден план разговора за това, какво и как се преподава и учи в средното ни училище. А той е важен не само днес и за нас, но и за бъдещето на децата ни и на държавата, в която бихме искали те да живеят щастливи и реализирани.
Дали ще е присъствено или дистанционно, ученето трябва преди всичко да развива потенциала на младите, да им дава не остаряла или излишна информация, а умения за боравене с информацията, за самостоятелно мислене и преценка на обстоятелствата, за самоусъвършенстване и пълноценно общуване с другия и още чудесни неща, към които поне на думи се е устремила образователната ни система според политици, министерски експерти и чиновници. Дали обаче това наистина е така и колко бързо се модернизира училището.
Ако за всички учебни предмети забавянето или симулирането на реформа е вредно и непродуктивно, то за предмета „български език и литература“ е фатално. За много деца невладеенето на езика и липсата на гъвкав подход към нуждите им е основна причина да се откажат изобщо от учение. За много други „материалът“ по български и литература е досадно заучаване на граматически определения и клиширани псевдоанализи на набор от „задължителни“ литературни произведения. За щастие останалите, случили на самоотвержени, талантливи и вдъхновени учители, все пак излизат от училище с добра езикова култура, умения за устно и писмено изразяване, четящи и ценящи литературата.
Дали новите учебни програми за някои от класовете и частичните промени в изпитните формати са достатъчно решителна и съществена стъпка към коренната промяна на самата концепция за обучението по български език и литература, която очевидно е належаща. Имат ли учителите достатъчно свобода да избират какво и как да преподават на учениците си според конкретните им потребности без да се чувстват „притиснати“ от общите стандарти и изпитни формати. Къде намират подкрепа в търсенето на верния път към умовете и сърцата на толкова различните днешни деца.
За това разговаряме в предаването „За думите“ с учителки по български език и литература, за които преподаването и работата с учениците е призвание и любов – Анна-Мария Етова от ЧСУ „Св. Георги“, София, Нора Баланска от СУ „Сава Доброплодни“, Шумен, Цветелина Маринова от СУ „Емилиян Станев“, Велико Търново и Розалия Мицева от Обединено училище „Йордан Йовков“ в „Арман махала“, Пловдив.
Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и..
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg