Какво се случва с конструкцията на многофамилни жилищни сгради, когато без експертно разрешение се събарят стени, усвояват балкони, преместват се врати и водопроводи?
Колко закона се нарушават, извършват ли се проверки и къде се подават сигналите?
Темата коментира в “Нашият ден“ Методи Андреев, строителен инженер.
“Когато се започва ремонт, свързан с реконструкция, е необходимо да се направи една консултация със строителен инженер-конструктор.
За да се види дали предлаганите промени не засягат носещи елементи. По принцип в една конструкция имаме носещи елементи, които поемат само вертикални товари и носещи елементи, които поемат и вертикални, и хоризонтални товари. Хоризонтални товари са предимно натоварванията от сеизмични въздействия.
При реконструкциите е абсолютно забранено да се нарушава един от двата вида конструктивни елемента.
Неносещи елементи
Това са т.нар. преградни стени при условие, че те са обиколени от греди. Те са обикновено 12 см. и изпълняват само разпределителни функции в помещенията.
На пръв поглед те не са носещи, но участват във формирането на един периметър, кото ние строителните инженери наричаме “коравина на сградата“. Това е важно експлоатационно изискване, има и нормативни изисквания, свързани с този параметър.
За неспециалиста бутането на преградна стена от 12 см. може да е много лесно, но зависи къде се намира стената и колко е дълга.
Например бутането на преградна стена на сграда от шест етажа, ако тя е се намира на шестия етаж има едно значение, а на първия коренно различно.
Кои още преустройства на сградата могат да бъдат заплаха за здравината й чуйте в звуковия файл.
В предаването "Време за наука" гостува проф. Васил Киров от Института по философия и социология към БАН, за да разгледа един от най-важните въпроси на нашето време: какво е бъдещето на работната сила в контекста на дигитализацията и автоматизацията? Дискусията се проведе под темата "Между машините ще ни заменят и няма хора", а професорът предостави..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества извършват сложни хирургически операции, напомнящи на медицината при хората. Кереков започна с подчертаване на важността на медицината за човечеството, като я определи като едно от най-големите..
Навръх Ивановден, в рубриката "Разговорът" в "Нашият ден", енергийният експерт Иван Хиновски разказа за своите впечатления от пътуванията си в Таити, Австралия и Океания, както и за срещите си с българи там. Той сподели детайли за начина на живот в тези региони и разкри любопитни факти за енергийните източници в Океания. Благодарение на своите..
В ефира на "Нашият ден" в рубриката "Темата на деня" бяха обсъдени перспективите за подкрепа, приобщаване и запазване на българското самосъзнание сред многобройната българска общност по света. Събеседници по темата бяха Райна Манджукова , изпълнителен директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), и Северино Кожухаров, главен..
Обещания, надежди, мечти и пожелания – декемврийските празници и посрещането на Новата година често са белязани от крайни противоречиви състояния и емоции. Семействата се събират, трапезите са в центъра на срещите, традициите повеляват. Преди официалните почивни дни напрежението и стресът бележат кулминация заради приключването със стари или отлагани..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg