„Сан сан, Япония“ – трета книга на Юлияна Антонова-Мурата

Юлияна Антонова-Мурата е пълномощен министър и дипломат от кариерата с три мандата в Токио. Казва за себе си, че е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух. Талантът ѝ да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението ѝ да говори пред хората, така че да разкрият дълбините на сърцата си и да го опише изящно, превръща книгите ѝ в бестселъри.

„Сан сан, Япония“ е третата книга на Мурата. Тя е сборник с разкази, които са естествено продължение на стремежа ѝ да раздипля пред читателя пласт по пласт многоликата душа на японската култура.

“Истории за малкото голямо обичане“ – така Ирина Пенчева определя текстовете в сборника в предговора на книгата.

За новата си книга говори в “Нашият ден“ Юлияна Антонова-Мурата:

“Настъпи най-красивият сезон, японците го определят като “есента – сезонът за четене на книги“. Няма нищо по-хубаво от това един автор да представи книгата си в първия ден от есента.

Пожелавам на всички сънародници този хубав, топъл есенен лъч, който като отпечатък да остави много любов в сърцата на всички ни."

Историите в книгата

"Всичките 57 истории са без изключение истории, които съм видяла с очите си, чула съм или съм усетила със сърцето си. До една са реални.

Простички истории, в тях няма някакъв философски замисъл или религиозен мотив. Те докосват сърцето, защото са съвсем естествени и непринудени, такива, каквито са и самите японци.

Аз съм българка, нося родината в сърцето си, но обичам да живея в Япония. Нямаше как да не пресъздам в кратки истории онова, което съм срещала в ежедневието си."

Начална точка

"Това е желанието на моя съпруг, когато споделям с него някакви истории, той казва – “Защо не я напишеш“. На неговия 60-годишен юбилей взех решение да опиша в книга отделните истории, които съм разказвала.

Силно вярвам в добротата и тези историите са разкази за добротата, за онова, което всеки един от нас, независимо в коя част на света се намира, носи в сърцето си.

Интересът ми е насочен към обикновения човек.

Благодаря на всичките ви колеги от Радиото, което слушам от дете, и на сънародниците ми."