На 23 септември се отбелязаха 208 години от смъртта на народния будител и духовник Софроний Врачански.
Роден в Котел, със светско име Стойко Владиславов, книжовникът става пръв последовател на Паисий Хилендарски, като пръв преписва неговата „История славянобългарска“. Врачански е автор и на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Делото му като учител и книжовник въздига българския дух и е описано в труда „Житие и страдание на грешнаго Софрония“, сборник на който самият той е автор. Заглавието се представя на сцената на театър лаборатория Алма Алтер, от режисьора Николай Георгиев, а в главната роля влиза незрящит актьор Андриян Асенов:
„Софроний Врачански има много интересна биография. Още изучавам образа, надявам се един ден да съм напълно готов да се превъплътя в неговия образ. Монашеския му живот и творчеството му са много интересни. Смирението му и кротостта му са много присъщи, той затова е имал и толкова силна връзка с Бог. Голяма отговорност е тази роля. За мен всяка роля е различен път. Например при Дядо Йоцо, който също съм играл, пътят е в онова, което не успяваш да видиш, онази красота на България, но все пак я усещаш. До края на месеца зрителите могат да видят и участието ми в „Красавицата и Звяра“, където съм Звяра, а в началото на октомври ще бъда в главните роли и в представлението „Майстора и Маргарита“.
А ето какво споделя и режисьорът, Николай Георгиев, за постановката – „Житие и страдание на грешнаго Софрония“, чиято премиера е тази вечер (24 септември) в Бухово и на 27-и септември в София:
„Хората, за разлика от всички други животински видове, имат една особена индивидуална отлика, различна от родовата особеност. Човекът има човечност. Ако я има – цял е, ако я няма – нарушено е равновесието между неговата физичност и духовност. Тя е заложена в неговото същество, но ако той – човекът – не е успял да я развие и осъзнае, остава куц, без един крак. Без нея той е неспособен да страда за другите, защото само който е познал себе си, може да страда за другите. “Аз, грешният между хората” – казва Софроний. И цял живот страда. Ако не за себе си, то поне за другите. Софроний е прегърнал идеята за Бог. Неговият девиз е: “Бог с нас и ние с Него”. Софроний има много силна идентичност, и лична, и национална. За Софроний да служи на българския народ е част от кръвообращението му. За България, българина и българите е готов на всичко. Личният интерес на индивида не съществува. Съществува само родовият. Живеещ в страдание, той е щастлив. Срещите му с българите от неговата епархия са нескончаеми празници. Българите го приемат с любов и обич. Неговото слово ги възпламенява, повдига тяхното самочувствие и родолюбие. Моята гордост е, че работя за неговия светъл образ.”
Какво ще разкрие постановката за живота и творчеството на Софроний Врачански и как Андриян се превъплъщава в тази роля, ще научите от звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg