Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Асен Гудев: Осем от десет инфаркта могат да бъдат предотвратени

Снимка: Pixabay

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за отнемането на над 18 млн. човешки живота всяка година.

За 520 млн. души със сърдечно-съдови заболявания, пандемията, причинена от Covid-19 и неговите варианти, се оказва повече от значима, за много от тях дори фатална.

На 29 септември (утре) е Световният ден на сърцето, който се отбелязва от 1999 г. по инициатива на Световната федерация на сърцето и Световната здравна организация.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

“Големият проблем е, че преждевременната смърт, която настъпва от сърдечно-съдови заболявания, преди 65 години, е два пъти по-голяма от средната за Европа.

В част от ЕС за преждевременна смърт вече се говори преди 70-годишна възраст. Т.е. за ЕС всяка смърт от сърдечно-съдови заболявания преди 70 г. е била предотвратима.

Инициативата на СЗО и Световната кардиологична асоциация, обърната към пациентите, към обществото, иска да акцентира върху това, че сърдечно-съдовите заболявания нанасят много тежки лични, социални и обществени вреди.


Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Превенцията им е възможна. Било то с промени в начина на живот, който да включва подходяща диета, физическа активност, здравословна среда и там, където се налага, медикаментозно лечение, могат да доведат до много голямо намаление на този бич на модерното общество.

В редица страни това е постигнато. Девет от десет инсулта могат да бъдат предотвратени и осем от десет инфаркта. Много малко са наследствените състояния, които определят висок риск. Добрата новина е, че и за тях има ефективно лечение, ако те бъдат установени навреме.

Обществото има едно предизвикателство, което при координиране на усилията – на неправителствения сектор, на научната общност, на индустрията за хранителни продукти и на медицинските власти, може да доведе до едно значително намаление на сърдечно-съдовите заболявания.

И това предизвикателство в условията на пандемията стана още по-голямо. Точно нашите пациенти, тези със сърдечно-съдови заболявания – хипертонията, диабетът, който е еквивалент на сърдечно-съдово заболяване, сърдечната недостатъчност, исхемичната болест – са най-уязвими, най-рискови за тежко протичане, усложнения и смърт от Covid.

Когато казват, че починалите са били с придружаващи заболявания, лично на мен и колегите ми звучи цинично. Защото нашите пациенти, които се лекуват и имат контрол над състоянието, водят един нормален, активен, социално-личен живот.

Това да се каже, че едва ли не те са били обречени и коронавируса просто е ускорил нещата, е доста цинично."

На първо място в класацията по сърдечно-съдови заболявания

"Причините са комплексни. По някакъв начин те съвпадат и с това, което се случва с коронавируса. В един момент човешкият живот загуби стойност в тази държава. Приемаме за нормално да сме първи по смъртност по пътищата и никой да не спазва мерките.

Приемаме за нормално всеки ден да имаме по 100 загинали от коронавирус, без да се спазват мерките.

Може би първата причина е липсата на достатъчно силна лична и обществена мотивация, че тези неща могат да бъдат предотвратени. Нагласата в много голяма част от обществото – това няма да се случи на мен – може би е първата психологическа причина.

В годините бяхме свидетели на много противоречиви и непоследователни действия от страна на здравните власти и изобщо на правителството.

Ще припомня, че имахме един ефективен и първоначално добре приет закон, за ограничаване на пушенето на обществени места.

Нещо, което се препоръчва във всички документи на СЗО но ООН. Малко известен е фактът, че 2015 г. ООН има Харта за борба с хроничните неинфекциозни заболявания, България е страна членка.

Имаше идея да се въведе данък върху нездравословните храни, на такива с високо съдържание на транс-мастни киселини. Добри идеи, които не намериха ефективна реализация."

Чуйте проф. Асен Гудев в звуковия файл.

Снимки: Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Петър Галев за здравеопазването: Успехи и критични точки през 2024 година

Петър Галев, експерт от от CredoWeb, платформа за комуникация между лекари, направи задълбочен анализ на състоянието на здравеопазването в България през изминалата година в ефира на Lege Artis . Той коментира ключовите проблеми и постижения в сектора. Според Галев въпреки увеличените средства за здравеопазване през 2024 година, системата не е..

обновено на 18.12.24 в 12:37
Радина Велчева

За 2025 г. са предвидени допълнителни средства за асистирана репродукция

Спорът около парите за асистирана репродукция възникна между фондация "Искам бебе" и МЗ изглежда вече е решен след среща на здравния министър Галя Кондева и представители на фондацията.  Към момента към бюджета на Центъра за асистирана репродукция са гласувани 22 млн. лв. Отпуснати са допълнителни 500 000 лв. от резерва за здравеопазване...

публикувано на 18.12.24 в 11:45

Д-р Велислав Георгиев: За храненето по празниците

В Lege Artis слушаме съветите на специалиста д-р Велислав Георгиев за храненето по празниците. Те не са универсални, нито важат само за празничния период, по думите на д-р Георгиев. Специалистът насочва вниманието към хранителните навици на българите в миналото , които са били съобразени с поредица от пости. Православните традиции и..

публикувано на 18.12.24 в 11:26

Играчки, здраве и мечти: Какво пишат децата до Дядо Коледа

В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..

обновено на 18.12.24 в 11:24

Възпитаване на гражданска отговорност чрез училищни бюджети

В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..

обновено на 18.12.24 в 10:41