Как може да бъде възстановен туристическият и местният бизнес в България с кулинарен бранд? Дали Черноморието може да стане популярно място за гастрономически туризъм?
С тази задача от българска страна се заемат група експерти от туристическия и ресторантьорския бранш. С решение на президиума на ФРиО за ръководител на проекта „Черноморска кухня“ в България е определен Желязко Атанасов – туроператор и професионалист от бранша, а централата е в Поморие. Целта е до 2025 г. черноморската кухня да влезе в топ 15 на най-популярните кулинарни брандове в света.
Темата коментира в “Нашият ден“ Владимир Баканов, президент на Международния трансбрегов изпълнителен комитет Black sea cousine.
“Радостен съм, че след продължителен период на пандемия, успяхме да се срещнем лице в лице, да седнем на една маса и да проведем съвет на директорите на “Черноморска кухня“ на живо и то в България.
Проектът е в заключителен етап на проучване и преминава към активно приложение на пазара. Базата данни, за която обявихме и пред медиите, върху която “Черноморска кухня“ продължи работа през последните две години, включва гастрономични продукти, събрани от крайбрежията на Черно море.
В първоначалния вид тя включва 662 названия, от които в последната година бяха селектирани 50 ястия. Акцентът при избора беше маркетинговият потенциал.
Всичко се извършваше поетапно. Първоначално дискусията се водеше върху пълната база данни. И като резултат получихме разширен списък-селекция, в който бяха включени продукти по критерии – вкусни, обикновени, добре продавани, както и продукти, които могат да бъдат печеливши в маркетинговите програми.
Следващият етап бяха кулинарните сесии с избрани шеф готвачи. Само от България участваха 68 или 69 готвача.
Чуйте Владимир Баканов в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Желязко Атанасов, вицепрезидент и координатор за България на Международния трансбрегов изпълнителен комитет, който е свързан и с бранда Black sea cousine (“Черноморска кухня“).
“Вече четири години работим активно над създаването и популяризирането на бранда “Черноморска кухня“. Ако в началото работата ни беше повече стихийна, то с течение на времето, особено по време на пандемията през 2020 г., успяхме да наложим определена методология и да постигнем желаните резултати.
Трудно ни беше да определим критериите, по които ще селектираме всички ястия, които са по крайбрежието на Черно море, а те не са никак малко.
В базата данни, която завършихме в началото на 2020 г., попаднаха 662 ястия по цялото крайбрежие на Черно море.
На съвет на директорите на “Черноморска кухня“ беше взето решение първата столица на Черноморската кухня, започвайки от 2022 г., да бъде град Бургас.
Възможно е град от Източното крайбрежие, заедно с Бургас, който е на Западното, да бъдат паралелно столици през 2022 г.
Черноморската кухня има силно изразен сезонен характер. Вариантът на 6-месечен статут на столица на кухнята естествено отпадна.
Предвиждаме да има пролетен фестивал, летен, есенен и зимен. Това е много добра новина за България. Това са поредица от мероприятия и фестивали и не на последно място – повишаване на познаваемостта на нашето крайбрежие сред европейските туристи.
Чуйте Желязко Атанасов в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg