Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на печатни произведения, български книжовник и художник-оформител.
Произхожда от свещенически род. Занимава се с изработването на църковно-богослужебни книги. На младини Яков Крайков е преписвач на църковни книги в манастира „Свети Йоаким Осоговски“, след което заминава за София, където в книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература, а се запознава и с книги на гръцки език. Школуван в книжовното дело, се посвещава на Гутенберговото книгопечатане, като през 1539 г. работи като печатар, редактор и словослагател в отворената в манастира Грачаница печатница.
През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович. За период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов“, която е с двуцветен печат и е украсена с 31 гравюри.
Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. В „Часослова“ Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град“. В следващите си книги се подписва „Яков от София“.
Галя Йотова е фотограф и инициатор на проекта „За буквите между Пловдив и Матера“. Чрез кирилицата проектът осъществява културен мост между двете европейски столици на културата през 2019 г. – Пловдив и Матера.
В основата му стои историята на първия български печатар Яков Крайков. Днес единствените два непълни екземпляра от „Часословец” се съхраняват в Пловдивската библиотека „Иван Вазов”.
Проектът насочи вниманието върху значението на кирилицата и Яков Крайков, чрез когото българската книга и азбука влизат в европейската култура.
За проекта и личността на Яков Крайков разказва в “Нашият ден“ Галя Йотова, фотограф и инициатор на „За буквите между Пловдив и Матера“.
“Името Яков Крайков не една голяма чест от хората, с които съм се срещала, е непознато. Но още повече възклицания предизвиква у тях това, че този човек е успял да свърши цялото това нещо в една епоха, когато това е било изключително трудно, особено за България.
Това е ХVI в.. Той успява да попадне във Венеция и през 1566 г. да издаде първата книга от българин на кирилица във Венеция.
Той не само е печатар, не само купува печатницата, в която се издават и следващи негови книги, но се грижи и за илюстрациите. Като първата книга с “Часлослов“ е възможно най-богатата книга с илюстрации, съдържа около 33. Освен това той е коректор.
Има сведения, че една голяма част от илюстрациите са негово дело.
Любопитно и интересно е, че третата книга, която излиза от неговата печатница, той създава абсолютно свой печатарски стил.
В действителност книгите от Яков Крайков не са нито толкова много, нито толкова лесно откриваеми. От “Часлослов“, неговата първа книга има малко повече запазени екземпляри и то в България, като два от тях се намират в Пловдивската библиотека. И в Националната библиотека също има.
Най-интересната според учените негова книга е неговата четвърта книга, която се казва “Различни потреби“ и “Книга за пътника“.
Това са били тип книги, които се използват не само от свещеници, но и от обикновени хора, които са грамотни и намират в тях утеха. Тази последна четвърта книга е изключително рядък екземпляр.
Яков Крайков и мястото му в пантеона на будителите
Мястото му е там. Няма къде другаде да бъде. Той сам си го е извоювал. Едва ли е било толкова кротко и не без препятствия усилието му да отиде във Венеция, да закупи тази печатница, да направи тези четири книги, да измисли този нов шрифт, да го излее, да направи още книги с него и шрифтът да остане в бъдещето. Шрифтът всъщност е в основата на следващите печатни книги, които се печатат не само във Византия, но и във Влашко и в Сърбия. Така че той стой в основата на нашата съвременна печатна кирилица.
Другото много важно нещо, което за мен беше откритие - ние сме свикнали с нашите букви и не им обръщаме чак такова внимание. Гледаме на тях като някаква функция. Те са функция, с която можем да изпълняваме определени процеси – да пишем, да си пренасяме съобщения.
Покрай проекта открих, че кирилицата е изключително красива. Тези букви могат да седят наистина като бижу. За съвременния слух може би ще бъде странно да наречем Яков Крайков бижутер, но в XVI в ., времето, в което той е творил, това не е необичайно. Почти всички големи художници от Ренесанса –скулптори и архитекти - са започнали като занаятчии, като златари. Този тънък усет за красота на линията се усеща в неговия шрифт.
Темата коментира в “Нашият ден“ Гавраил Гаврилов.
“За мен името Яков Крайков не значеше нищо преди да се сблъскам с съвсем случайно с Галя Йотова по време на фестивала “Процес-пространство“ около 24 май 2019 г. в единственото му издание, проведено във Пловдив.
Тогова, правейки снимки на участници във Фестивала с тези големи обемни букви, тя разказа повече. Тогава снима и мен. Спомням си, че буквата, която държах, нямаше абсолютно никакъв смисъл в онзи момент, една непозната буква.
Много се радвам, че благодарение на нейния проект и на цялата енергия, с която тя го прави, тези букви все повече оживяват за нас и историята на Яков Крайков става все по-витална, плътна и надявам се с бъдеще.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg