Международният ден на белия бастун се отбелязва се от 1969 г. по решение на Международната федерация на слепите с цел привличане на вниманието на международната общност към проблемите на хората с нарушено зрение.
През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. Ето защо той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си в района. Белият цвят го направил по-забележим.
Въвеждането на белия бастун става в Париж през 1930 година. Френската графиня Жили дер Бемон установява, че движението в Париж е изключително интензивно и затруднява придвижването на слепите хора. Тя предлага на кмета на града използването на оцветен в бяло бастун като символ на незрящите хора и подарила 100 бели бастуна, с които да си служат за придвижване. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея.
През 1943 г. Ричард Хувър – клиничен психолог, работейки с ослепели от войната във военна болница, разработва техниката на движение с белия бастун, известна като махаловидна техника. Днес тя е основната техника за придвижване с белия бастун.
През 1964 година на 15 октомври американския президент Джонсън е подарил на незрящите в Америка дълги бели бастуни, което е станало началото за системните им тренировки в ориентиране и мобилност.
През 1980 г. денят е отбелязан за първи път и у нас с прояви, организирани от Съюза на слепите в България.
Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.
Снимки – БГНЕС, Pixabay
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и любовта...
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg