Какъв е интересът към изучаването на класическите езици у нас? Могат ли да се изучават свободно, къде намират приложение и как помагат във всекидневието?
Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Драгнев, млад учител по латински език. Той е завършил НГДЕК, в момента е докторант по старогръцка литература в СУ “Климент Охридски“. Преподава латински език в няколко столични училища. Води курсове по древни езици и е организатор на Лятната школа по класически езици.
Качество на българското образование
“За мен качеството на образованието означава преди всичко изпълнението на заложените в нормативните актове цели. От тази гледна точка качеството на образованието в България варира в зависимост от това къде се намираме – в кое училище и населено място.
За щастие в България има добри учители, които полагат всички усилия, за да бъдат изпълнявани целите, заложени в Закона.
Образователната система като цяло е консервативна, по отношение на системата – може да се направи много повече."
Аналитичен потенциал на българския ученик
"Както казваше моят учител Огнян Радев – “Ученикът трябва да се научи да мисли, но първо трябва да има върху какво да мисли“. Пряко поставям тези способности, които са налице. Общо можем да кажем, че българските деца са умни деца. Но, за да се стигне до възможностите за анализ, трябва да има особено внимание и старание към самото знание, към това, което впоследствие ще анализираме.
Имам щастието да работя и с деца, които са в риск, включително от малцинствени групи, които също изучават латински език. Имам възможност да работя и с едни от най-добрите ученици, особено тези в Лятната школа, които по собствен интерес и по свое желание посвещават една интересна част от ваканцията си именно на това учене.
Положението е такова, че способностите варират. Те са обусловени от семейната среда. Тук именно е работата на учителя – да помага за създаването на една по-комплексна, по-предизвикателна за самите ученици среда, със съдействие на родителите и с индивидуална работа със самите ученици, за да видят и разберат тази ценност, която представлява знанието."
Учителите
"По мое мнение българските учители са добре подготвени. От друга страна, те са и претоварени, защото в училище на плещите на един учител стои голяма отговорност – едновременно да преподава, да създава тази положителна среда и изобщо подходящата среда за учене. Натоварени са и с много административни отговорности."
Лятната школа по класически езици
"По утвърдената през времето традиция в края на август на школата се срещат ученици, студенти, учители, асистенти, професори – всички, водени от желанието за задълбочени занимания с древните езици и от стремежа за пълноценно прекарване на своето σχολή – „свободно време“, но и „място за учене“, откъдето, както всеки път си припомняме, идват латинската дума schola и българската дума школа.
Това е едно място, в което желаещите могат да се занимават допълнително и през лятото. Желаещите не са малко. През 2014 г. започнахме с група от 12 души. В последната година, преди налагането на ограниченията заради пандемията, участниците в Лятната школа бяха близо 70."
Новото при изучаването на латински език в образователната програма за тази учебна година
"Наскоро бяха окончателно одобрени от Министъра на образованието и науката учебните програми по латински език като чужд език. Те дават възможност от тук нататък на всяко училище в рамките на своята автономия да използва тези програми, ако желае неговите ученици да изучават латински език.
Не става въпрос за това латинският да се въвежда като някакъв задължителен предмет, а за възможността да се изучава този език. Латинският език се изучава в цяла Европа и по света. Той е ценен учебен предмет в доста страни от Западна Европа. Има милиони ученици, които го изучават, защото за тези страни това е нещо неотменимо – и като културна ценност, и като наследство, което имат."
Повече за причините да се изучава латински език можете да чуете от Димитър Драгнев в звуковия файл.
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..
Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..
Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово..
Вътреболничните инфекции и антибиотичната резистентност – в Lege Artis главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев говори за мерките, които предлагат от Министерството на здравеопазването за справяне с проблема. "Съществуващият стандарт, написан преди десетина години, е с много добро качество. Идеята е той да се превърне с..
В рамките на рубриката "Темата на деня" се проведе вълнуващ разговор с Надежда Дичева – ръководител на проекта "Аз съм тук". Поводът беше първата прожекция на едноименния документален филм, който поставя важен въпрос: "Може ли изкуството да бъде форма на превенция срещу социалното отпадане при възрастните хора и да служи като мост между..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Днес в 14 ч. в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) ще се проведе учредително събрание на Асоциацията на българските културни..
Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg