Модернизмът или модернизмите ни

Да се говори за български модернизъм вече се превърна в общо място, особено след 1989 г., когато постулатите на социалистическия реализъм бях взривени, осмени, снети. Само че – когато нещо се превърне в общо място, появява се опасността говоренето за него да стане клиширано, повърхностно, банализирано.

Слава богу, има достатъчно български изследователи, които успяват да прескочат тази опасност и да говорят за българския модернизъм по един увлекателен, разбиращ и въздействащ начин. Прочее, може би тук се помества много важният въпрос: български модернизъм или български модернизми? Един и същ ли е той? Или в различните си представители се различава? Еднакъв ли е Кирил Кръстев на Сирак Скитник? И Гео Милев на Константин Гълъбов?

И още: е ли българският модернизъм в синхрон с модернизмите в други страни – Франция, Германия, Италия, Русия? Или пък има свои, специфично български черти? И защо – както пита проф. Светлозар Игов – в България няма сюрреализъм, докато в тогавашното Кралство Югославия има и то изявен и влиятелен?

Много въпроси, на които се опитват да дадат отговор изследователите на българския (и не само на българския) модернизъм Елка Димитрова, Иван Христов и Бойко Ламбовски в „Премълчаната история“.