На 21 октомври има годишнина от официалното откриване на големия адронен колайдер в ЦЕРН: Какво е значението му (освен голямо) и какво представлява той 13 години след началото. Редакторът Светлана Тодорова-Гергова коментира темата и разговаря с доц. Борислав Павлов от катедра „Атомна физика“ във ФФ на СУ, представител на екипа, който работи с колайдера.
"Гледам щастливите физиономии на официалните лица на снимка от церемонията по откриването на големия адронен колайдер – тоест ускорител на частици, в ЦЕРН и си казвам, че явно е много важно достижение на науката той, за да му се радват така, както и тържество на способността на човечеството да се обединява в името на общи каузи. В този огромен тунел са инвестирани сериозни средства, които не са по силите на нито една страна. България също участва в работата му чрез свои учени в ЦЕРН.
Един от тях е доц. Борислав Павлов от СУ, който ще припомни за какво ни е да ускоряваме частици, ще разкаже от първо лице за българското участие и ще сподели впечатления от работата си в ЦЕРН. За мен остава лекото неудобство, че наред с многото въпроси, които зададох от обикновено незнание, го попитах нещо, което показва колко силно съм повлияна от утилитарното време, в което живеем и то е за практическата полза, която бихме имали от този ускорител – сякаш всичко, което прави човек, трябва да има някаква скорошна изгода. Ще чуете какво отговори той на това, а аз да допълня, че според мен, когато в ежедневието ни движи повече автентичното ни човешко любопитство, отколкото изгодата, ще живеем по-творчески, макар и не много изгодно."
Чуйте повече от звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg