Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Директно от зала „България“: Радиосимфониците възпяват морето с музика от Менделсон, Елгар, Блох и Бридж

22 октомври, петък, начало 19.00 часа

Здравко Лазаров
Снимка: @zdravko.lazarov

Ако това лято не сте се наситили на морето и копнеете за още един досег с него, можете да го сторите с помощта на музиката! В петък вечер (22 октомври) Радиосимфониците ви предлагат специален поглед към морската шир, осъществен с помощта на композитори от 19-и и 20-и век. Ще прозвучат увертюрата „Спокойно море и щастливо плаване“ на Феликс Менделсон-Бартолди, вокалният цикъл на Едуард Елгар „Морски картини“ – за глас и оркестър, „Поеми за морето“ на Ернст Блох и сюитата за оркестър „Морето“ от Франк Бридж. На диригентския пулт за първи път ще застане Здравко Лазаров, а солист в творбата на Едуард Елгар ще бъде мецоспраното Виолета Радомирска.

Виолета РадомирскаНад своята втора програмна концертна увертюра – „Спокойно море и щастливо плаване“ – Менделсон работи през лятото на 1828 година. Творбата се ражда в тишината на бащиния му дом в покрайнините на Берлин, където две години преди това е написана и увертюрата по пиесата на Шекспир „Сън в лятна нощ“, поставила началото на новия жанр – концертна увертюра. Този път източник на вдъхновение е поезията на големия немски писател, поет и драматург Йохан Волфганг фон Гьоте. За програма на увертюрата Менделсон използва две самостоятелни, но допълващи се стихотворения – „Морско спокойствие“ и „Щастливо плаване“, вдъхновили преди него и Бетовен за създаване на неголяма кантата през 1815 година. Първоначално творбата се нарича „Оркестрова пиеса по две стихотворения на Гьоте“. Менделсон не се стреми да следва строго поетическата програма – вместо да обрисува „ужаса на мъртвата тишина“ и тревогата на кормчията, безсилен да води кораба, той предава впечатленията от съзерцаването на спящото и безметежно море .

Първото публично изпълнение на „Спокойно море и щастливо плаване“ е на 1 декември 1832 година в Берлин, под диригентството на автора. Година и половина по-късно, през февруари-април 1834 – музиката е преработена (което е типично за взискателния към себе си композитор) и през 1835 е издадена като „Трета концертна увертюра“, опус 27. С тази окончателна редакция е открит концертът на 4 октомври същата година, на който Менделсон за първи път дирижира знаменития оркестър „Гевандхауз“. По спомените на композитора, творбата е изсвирена с любов и чута с голямо внимание, „В залата и сред оркестъра цареше такава тишина, че можеше да бъде чут и най-малкият звук“ – пише Менделсон.

„Морски картини“, опус 27 е песенен цикъл на сър Едуард Елгар. Той включва, пет песни, написани върху стихове на различни поети:•Песен на морския сън (по стихове на Роден Ноел)
•В Рая (Капри) – по стихове на Каролин Алис Елгар, съпругата на композитора
•Утрото на Сабат край морето – по стихове на Елизабет Барет Браунинг
•Там, където лежат коралите – по Ричард Гарнет
•Плувецът – по Адам Линдзи Гордън

Първоначално „Морски картини“ са замислен за контраалт и оркестър, но има и отделна версия за пиано, често изпълнявана от самия автор. Цикълът е предпочитан от редица месо-сопрани. В петък вечер ще го чуем в интерпретацията на Виолета Радомирска.

Тричастният цикъл на Ернст Блох „Поеми за морето“ (1922-1923) е създаден по времето, когато композиторът е директор на Института по музика в Кливлънд. Написан първоначално за пиано, след една година цикълът е и оркестриран. Както замисълът, така и названията на частите му („Вълни“, „Песен“, „На море“) правят препратка към трите симфонични ескиза „Морето“ на Дебюси А много от характерните ориенталски черти в музиката на Блох напомнят руския „музикален Изток“ – особено „Шехерезада“ на Римски-Корсаков. Ръкописът на творбата включва епиграф от Уолт Уитман, в който пулсират енергията и страстта на морските вълни, разбиващи се с грохот върху пясъчния бряг, бесните пориви на океанските бури, разкъсващите се платна на смелите бригантини и шепотът на вятъра в короните на могъщите борове. В музиката, написана с живописен импресионистичен размах, макар и условно и с различна интензивност, са изобразени вълните, вятърът и водните пръски. В средната бавна част (моментът, когато морето е спокойно) звучи мелодията на ирландска народна песен.

Оркестровата сюита на Франк Бридж „Морето“, определяна също и като симфонична поема, енаписана през 1910-11 година. Тя съдържа четири части: Морски пейзаж (Allegro ben moderato), Морска пяна (Allegro vivo), Лунна светлина (Adagio non troppo) и Буря (Allegro energico – Allegro moderato e largamente).

Бридж завършва работата си над творбата през юли 1911 година, по времето, когато е в крайбрежното градче Истборн, Графство Източен Съсекс. Това е същото място, където пет години по-рано Клод Дебюси завършва своите собствени музикални спомени за морето – симфоничната поема „Морето“, написана през 1905 година. Самият Бридж умира във Фристон, недалеч от Истборн, 30 години след създаване на сюитата си – през 1941 година.

„Морето“ е изпълнено за първи път на 24 септември 1912 година, на един от Proms концертите в Лондон. Начело на оркестъра „New Queen's Hall“ застава диригентът сър Хенри Ууд. След първата световна война, вече под диригентството на автора, творбата е изпълнена премиерно и от оркестрите на Кливлънд, Детройт и Бостън. Франк Бридж осъществява също и запис на сюитата.

Здравко Лазаров е роден през 1981 в Стара Загора. С дирижиране започва да се занимава още в музикалното училище, вдъхновен от един от учителите си – изявения български композитор Петър Петров. В следващите години продължава обучението си при проф. Вирджиния Атанасова в НМА „Панчо Владигеров“ (София) и проф. Георги Димитров в АМТИИ (Пловдив). Участва в международни майсторски класове и специализации на известни диригенти и състави: проф. Ервин Ортнер и „Arnold Schoenberg Chor“ – Виена, проф. Ерик Ериксон и „Eric Ericson Chamber Choir“ – Швеция; Камерен Ансамбъл „Ars Nova“ – Копенхаген, Дания; Андро Парот и „Helsingborg Symphony Orchestra“ – Хелзинборг, Швеция. През годините работи като пианист и диригент с различни състави, сред които Академичен хор „Ангел Манолов“, Софийски камерен хор „Васил Арнаудов“, Фолклорен хор „Елица“, хормайстор е в ОФД Пловдив, възобновява Студентския хор и оркестър на СУ „Св. Климент Охридски“ по покана на университета, гостува като диригент на Разградската филхармония, работи като диригент на оперните оркестри в Мерсин и Стара Загора. От няколко години е главен диригент на Истанбулската държавна опера.

Първите певчески изяви на Виолета Радомирска са в състава на Детския радиохор. Възпитаник е на Държавната музикална Академия, впоследствие специализира при Александрина Милчева. В периода 1999-2001 Радомирска е член на международното оперно студио в Цюрих. През 2002 получава наградата „Le Prix Europeen d’encouragement“ от Европейската фондация за култура, която ежегодно награждава десет отличили се млади музиканти от цяла Европа. Участва в продукциите „Саломе“, „Ернани“, „Риголето“ и „Хубавата Елена“ на сцената на Цюрихската опера. Като член на операта в Люцерн (2002-2006) участва в „Кармен“, „Вълшебната флейта“, „Армида“, „Дидона и Еней“ и „Прилепът“. Пее под диригентството на Николаус Арнонкур, Нело Санти, Валери Гергиев, Марчело Виоти, Уилям Кристи. В Милано през 2002 с оркестъра на RAI под диригентството на Арнолд Босман участва в „Стабат Матер“ на Шимановски. От 2004 е част от трупата на Операта в Бил, Щвейцария, където изпълнява множество централни мецосопранови роли. През 2012 участва в записването на диск на операта „Любопитни жени“ (Le donne Curiose) на Ермано Волф Ферари с Радиооркестъра на Мюнхен. През следващите две години е в състава на Вердиевия Реквием на сцената на KKL Люцерн и в Аахен. Изпълнява главната роля в „Ариоданте“ от Хендел и в „Севилският бръснар“ на Росини; пее в „Стабат Матер“ на Перголези. От 2014 като артист на свободна практика участва в редица концерти и постановки, сред които „Въоръженият човек“ и „Стабат Матер“ на Карл Дженкинс, „Реквием“ от Моцарт, „Стабат матер“ на Росини, Перголези и Дворжак, „Кармен“, „Евгений Онегин“, „Парижки живот“, редица барокови произведения. Пее в „Силата на съдбата” в Пловдив, „Кармен“ на Бизе и „Реквием“ на Верди в Софийската опера; „Парижки живот“ на Офенбах в Цюрих, изнася концерти в Цюрих, Люцерн, Делемон (Швейцария). През сезон 2018-2019 дебютира в Миланската скала в „Електра“ на Рихард Щраус.

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.

Снимки: sofiaphilharmonic.com, Здравко Лазаров / ФС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пето издание на фестивала ТрансАрт

Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..

публикувано на 22.11.24 в 10:50
Виолончелистът Христо Танев

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..

публикувано на 22.11.24 в 07:25

"Изповед на един син" – музика, в която откриваме себе си!

"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..

публикувано на 21.11.24 в 08:35

"Кварто" и Емануил Иванов с творби на Брамс и Шостакович

Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...

публикувано на 20.11.24 в 08:45

"Несломен" е новият албум на Димитър и Христо

След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо  издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в колаборация с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова, позната като ANIMA. "Несломен" се казва и първата песен от албума, която има кънтри-етно звучене. "Тази дума отговаря на много неща и по някакъв начин ще..

публикувано на 19.11.24 в 16:25