На 19-и октомври в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе премиера на книгата „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ с автор Камелия Спасова
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване" - казва за книгата Васил Видински.
"Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за развитието на тази наука, която винаги и все още предстои. В книгата на Камелия Спасова филологията се разгръща като вълнуващ пейзаж: многоизмерната територия на литературата, езика и тяхното научно осмисляне, където мисълта успява да мисли и самата себе си" е мнението на Богдана Паскалева.
"Книгата на Камелия Спасова анализира мрежа от теоретични проблеми, вариращи от спора между аномалисти и аналогисти и Платоновото понятие за мимесис до постчовешкото. Това, което ги свързва в мрежа, е преди всичко грижата за двойното, неединното, повторителното, второстепенното, отместеното или пресеченото от произхода си" – твърди Тодор Христов
За изследването разказва в “Нашият ден“ доц. д-р Камелия Спасова.
“Античната литература, както и теория на литературата винаги е била моя слабост. Дълго време мислех, че ще се занимавам с теория на литературата. Нещата се насочиха така, че имаше конкурс по антична и западноевропейска литература още, когато пишех дисертацията си. И тогава, ставайки асистент по антична и западноевропейска литература, сънувах сън, в който се казваше, че цялата ми дисертация трябва да остане в рамките на античността. Тази книга се нарича “Събитие и пример у Платон и Аристотел“ и се занимавам с нещо, което продължавам в “Модерният мимесис. Саморефлексия в литературата“.
Това нещо привидно е много просто – как, когато философи, литературоведи, културолози, говорят за някакви свои теории, понякога дават пример от една литературна творба. Например, когато Аристотел ни разказва какво разбира под трагедия – какво е трагедия какви са нейните закони, но в един момент казва - “най-хубавата трагедия е “Едип цар““.
Това, което е интересно за мен е какво е взаимоотношението и как си взаимодействат теоретичната постройка или философското построение и конкретния пример.
Защо думата “мимесис“ не е преведена – има две причини. Едната е, че всеки превод би закотвил самото понятие в някакъв исторически период в историческа сцена.
В едни времена думата е превеждана като “подражание“, в други моменти като “имитация“, докато се стигне до момента на вулгарния социалистически реализъм, когато тази теория какво представлява литературата или литературата като подражание започва да се разбира като това, че литературата е отражение на действителността.“
Повече за изследването на доц. Спасова можете да чуете от интервюто в звуковия файл.
Малък свят, сътворен целия от пясък отваря врати всяко лято в Морската градина на гр. Бургас. От 2008 година първият по рода си в България Фестивал на пясъчните скулптури посрещна своите първи посетители, като за кратко време стана любимо събитие не само за бургазлии, но и за гости на града през летния сезон. Самият процес на подготовка започва много..
На корицата е рядката пощенска картичка, на която са тримата – Толстой, Чехов и Горки. Те са във фокуса на изследването на проф. Людмил Димитров под заглавие "Драматургия на разотиването". Тримата писатели са известни и значими фигури в руската литература от края на XIX и началото на XX век и авторът разглежда отношенията им в творчески и личностен..
Последното премиерно заглавие в репертоара на Народния театър "Иван Вазов" е спектакълът на режисьора Тимофей Кулябин "Хеда Габлер" по едноименната пиеса на Хенрик Ибсен. В тази версия на Кулябин действащите лица са много повече, отколкото в прочутата пиеса на Ибсен. И това не са единствено хората, които главните герои срещат, не са и тези,..
Във Варна до 7 юли продължава Международното триенале "Духът на акварела" по проект на фондация "Международно акварелно общество – България" . От 8 юли в Пловдив започва и III Международен младежки фестивал на акварела. Селма Тодорова, художник и куратор, разказва в "Артефир" за двете събития. По думите на Тодорова в последните години..
В последното издание на литературния салон на "Хумор и сатира" четем "Хамлет". Не само защото има страници, които трябва да четем често, много, до полуда. Не само защото търсим онзи катарзис, който, както ни обещава Аристотел, проблясва някъде пред нас, след страха и съпреживяването. А защото това е "Хамлет" в два много различни, но същевременно..
Защо САЩ спират оръжейните доставки за Украйна и как това ще се отрази на войната там, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор..
Онази, другата Америка – разговаряме в "Нашият ден" с актрисата Ванина Кондова за живота на един български артист в САЩ, как се промени страната на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg