Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

30 години списание „Хемус“

Снимка: Институт Лист София

„Хемус“ – двуезичното списание за българска култура и обществен живот в Унгария – отбеляза 30-годишния си юбилей. Изданието е основано през 1991 година в Будапеща и се списва и поддържа от българската общност в страната.

„30 години не са малко. Сами по себе си, разбира се, те не са предмет на гордост, но не мога да сдържа радостта си, че доживяхме този юбилей“, сподели в ефира на „Какво се случва“ главната редактора на списанието – преводачката Светла Кьосева, която е част от него от самото му създаване.

Чрез авторски текстове на български и на унгарски език, разговори, интервюта и дискусии „Хемус“ представя родната ни култура в различните ѝ проявления – литература, театър, изобразително изкуство, музика и танц, история и обществен живот. На страниците на списанието, изпълнени с илюстрации на български художници, е отделено широко място и за българо-унгарските взаимоотношения вчера и днес.

Голяма част от преводачите, които пишат в „Хемус“, са поели своя път в света на езика именно от редакцията му. През 2013 година списанието получава и учредената същата година награда на Фонд „13 века България“ за българска медия по света.

„Въпреки че живеем и работим в Унгария, за нас приемът в България, в българските културни среди е изключително важен, защото така ние черпим и енергия, и вдъхновение. Много сме щастливи и се радваме на тяхното признание“, добавя още Кьосева.

„Хемус“ осъществява контакт между двете култури и дава възможност на авторите да общуват и работят по различни теми. Целта на списанието е да не се затваря в страниците си, а да достига до повече читатели, и то по различни начини.

Днес, когато въпросът за оцеляването на културните издания е почти с ясен отговор, списанието повдига дискусия по темата. Първо в Будапеща, а след това и в София. 

Към Светла Кьосева в този разговор се присъединиха Амелия Личева, главен редактор на „Литературен вестник“, Пенка Ватова – директор на Института за литература и изследовател на културния периодичен печат, и Ласло Бедеч, унгарски лектор в СУ „Св. Климент Охридски“. Те обсъдиха пътищата, по които културните издания биха могли да разширят своята публика и въздействието си върху нея.

„Истината е, че колкото и да се разширява тази публика, ако изданията не получават достатъчно финансиране, те са обречени на загиване“, смята главната редакторка на „Хемус“. Според нея на този етап е невъзможно културните издания да се самоиздържат. И макар това да е преди всичко въпрос на културна политика на държавата, то не отменя задълженията и усилията на изданията да търсят път към читателите си."

„Тези разговори са предизвикани и от желанието на списание „Хемус“ да свери своя часовник с други подобни по задание поне издания и по някакъв начин да се позиционира в културния живот както на Унгария, така и на България“, каза още Светла Кьосева.

Повече от нея можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Институт Лист София


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поезията на Ани Илков излезе във внушителен том

Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън".  Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година.  Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..

публикувано на 06.02.25 в 15:57

Графичният роман "МАУС" излезе на български език

Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore.  "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..

публикувано на 06.02.25 в 15:14

Изкуството на документа

Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..

публикувано на 06.02.25 в 12:10

Българският културен институт в Берлин през 2025 година

"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година  – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...

публикувано на 06.02.25 в 10:53
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40