“Критиката на изкуството, когато е направена добре, може да остави дори по-голямо удоволствие от изкуството, на което е посветена.” – казва Роджър Ебърт. Вдъхновени от думите на първия филмов критик със звезда на Алеята на славата, решихме да разгледаме темата за критиката и влиянието ѝ в съвременния свят. Кинокритиката може да е много повече от тълкувател и анализатор, а именно – активен съучастник, понякога дори с изпреварващи хоризонти.
За писането и анализирането на филми и абсолютното отдаване на киното, всеки път когато умът започне да препуска през екранните сцени, си говорим с Божидар Манов и Владислав Апостолов в близо 60 минути на Епизод 21 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Божидар Манов е кинокритик, журналист и преподавател. Автор на стотици журналистически, критически и теоретични статии в редица български и чуждестранни издания. През годините е бил филмов наблюдател в БНР, БНТ, Дарик радио, други електронни медии и сайтове. Водещ на телевизионните предавания „Лачените обувки на българското кино“ (2015-2016). Автор е на редица книги за кино и многократно член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Кайро и др.
Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР. Един от авторите на подкаста за кино на Webcafe – “Тихо, филмът започва”.
В световното развитие на киното критиката е активна част от създаването на филмови произведения. Като един от най-бележитите примери за това е дейността на критика, Андре Базен, който е признат за бащата на “Френската нова вълна”.
В процеса на развитие на филмовото изкуство възникват и много нива на разговор за киното – професионалната ниша на кинокритиците обаче са истинските съучастници в тези процеси. Сътрудничеството между кинокритици и творци е документирано през годините, като дори понякога работата на критиката е по-брилянтна от самото произведение, което бива разглеждано. Аналитичните текстове, независимо от тяхната форма, могат да бъдат изкуство сами по себе си. Виртуозното критическо писане няма ограничения, когато думите са обаятелни и продължават художествения език на филма, споделя проф. Божидар Манов.
Водещата информационна линия в журналистиката не я възпира в това тя да прерасне в аналитичен текст. Основната разлика с тясно специализираните критически текстове е, че информацията вече е позната на читателя, затова най-съществена е оценката и аналитичната мисъл. Двата основни стълба в създаването на критика са историята и теорията.
Като една от интересните функции на критиката журналистът Владислав Апостолов посочва възможността ѝ да бъдат обяснени задълбочено филмите, които са енигматични и сюрреалистични и образуват една по-голяма трудност от разбиране. Има ниша на претенциозни еквилибристики на тема кино, но това е част от многообразието на това да се говори за филмовото изкуство. Писането за кино може да е разбираемо за по-широка аудитория.
Навлизането във времето на дигиталната критика е позволило на все повече хора да се включат в разговорите за кино – предоставената демократична трибуна предоставя и не малко примери за некачествено писане, което не бихме могли да причислим към критиката, макар и да е понякога остроумно, понякога арогантно, понякога плитко и глупаво. Дигиталната критика е форма на бърз рефлекс, която по-скоро отстранява от същностните разговори за влиянието на филмовите произведения и формирането им в съответния контекст.
И още:
● Кинокритиката като активна част от кинематографичния процес, а не постфункция;
● Разликата между кинокритика и киножурналистика;
● Писането за кино – изкуство само по себе си;
● Влиянието на кинокритиката в световен мащаб;
● Истинският фундамент на кинокритиката – история и теория и спояването им с конкретния филм;
● Кинокритиката – единственият абсолютен стремеж е към качеството;
● Поводът да пишеш за един филм – обясняване на времеви контекст и обществени процеси чрез изкуството;
● Процесът по създаване на един текст – трябва ли да мисли авторът за хората, за които го пише;
● Демократизиране на разговорите за кино и йерархията на познанието и компетентността;
● Дефицитът в писането за българското кино;
● Претенциозната субкултура и незадълбоченото познаване на киното – балансът между двете;
● Времето на дигиталната критика.
В книгата си "Това, което видях от Балканската война" Симеон Радев описва как стои с войниците на Босфора и те го питат какво е това отсреща. Азия, им отговаря той. А ние тук какво сме, го попитали. Ние сме Европа, им казал той. И те били много учудени, защото Европа им се струвала безкрайно чужда и далечна. Цитирам по памет тази случка отпреди..
Днес (16 април) се открива изложбата на Зои Север "Израел от сапфир и злато: Приказка за два града", която предлага на зрителите визуално пътешествие през Тел Авив и Йерусалим. Експозицията, организирана по повод честванията на 35-годишнина от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Израел, може да бъде видяна до..
В Световния ден на гласа в "Нашият ден" говорим със логопеда и специалист по глас Илиана Измирлиева и с музикалния журналист Весела Морова , вокалист и преподавател в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". "Гласът е един много специфичен феномен – нещо, свързано с много от нашите системи на функциониране, с цялостната ни..
В навечерието на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово – Държавна опера-Стара Загора ще поднесе на своята публика едно специално духовно преживяване: рядко изпълняваната Меса в Ре мажор , оп. 86 от Антонин Дворжак. Концертът, който се утвърди като традиция в културния живот на града, ще се състои тази вечер от 19:00 часа...
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което, като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение." – Марин Бодаков В деня на премиерата на..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на..
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg