Митко Новков е директор на програма “Христо Ботев“ на БНР, журналист, критик и наблюдател с десетилетен опит в най-утвърдените издания за култура в България. Той е завършил психология и философия в Софийски университет, носител е на няколко национални награди, между които “Паница“ за медиен анализ през 2003 г. и “Христо Г. Данов“ за представяне на българската литература през 2016 г. Автор е на осем книги с литературна и медийна критика и есета за художници и картини. Пише и за едни от най-реномираните артиздания. Доктор е на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски“ и преподавател по “Радио и телевизионна журналистика“ в Нов български университет. Мнозина го познават като автор и водещ на предаването “Премълчаната история“ по програма “Христо Ботев“. От 2017 г. Митко Новков е ръководител на Радиотеатъра, като отговорен драматург на екип “Драматургични форми“.
За лъкатушенията по пътя до писането и радиожурналитиката разказва Митко Новков – главен герой в “Нашият ден.
"Търсил съм си много мястото. Преподавам съм психология, философия, история в училище. Хубаво е да се преподава логика, не знам дали се преподава в момента в училище. Ако влезем във Фейсбук, виждаме, че има хора, на които се губят елементарните връзки и нишки на мислене. Логиката дава онези формални правила, през които да направиш едно умозаключение."
През политиката
"Политиката има едно нещо, което трудно се преглъща – трябва да се здрависваш, да правиш мили очи, да си говорите, комуникирате. Правиш добро поведение с хора, които иначе не просто ще подминеш, обръщайки глава, но понякога можеш и да плюеш върху тях.
Освен това политиката е много тежка работа. Обикаляхме по Бургаска околия като гламави. Бях много млад тогава – 1989 г. съм бил на 28 години – жена ми е треперила дали ще се приберем или не. Прибирахме се след 3-4 часа след полунощ, движихме се с една раздрънкана кола по различни малки населени места. Правихме структури на СДС. Така се градят структури на партия."
Критиката
"Работех в едно училище в Бургас. Започнах да пиша политически статии в “Черноморски фар“ още от 1989 г. Имаше един бургаски писател – Атанас Радойнов, и той беше публикувал едни текст в “Култура“. Беше взел цял наръч вестници, даваше автографи и обясняваше, че не всеки може да бъде публикуван в “Култура“. Тогава ме задяна амбицарската жилка. Имаше спор между Калин Янакиев и Георги Лозанов – реших да се намеся и написах едни текст “Светци и шутове“. Оказа се, че ми се отдава. Психологията много помага, защото във всеки текст, дори и най-академичния, прозира личността на автора."
На територията на изреченото слово
"В момента – тук и сега – изговореното е много по-въздействащо. Когато говориш по микрофона на радиото, когато говориш на митинг, случвало ми се е в началото много пъти да говоря на митинги и знам как съм наелектризирал хората, които бяха хиляди.
Писаното остава – то е по-трайно. Изговореното слово е по-интензивно в момента, в който се чува, неговото въздействие е като на буря – внезапна, удряща те мигом и отнасяща те, писаното слово се просмуква като влага. Изреченото повече въздейства на емоциите, а писаното повече на разума."
Писането – защо?
"Ако мислиш, че неща като писането, рисуването, музиката ще ти донесат слава и пари – кауза пердута. Правиш го, защото, ако не го направиш, ще се взривиш, ще гръмнеш, просто ще полудееш!
В един момент, когато си изпитал това чувство, че ако не го напишеш и нарисуваш, ще се взривиш, ще се разлетиш на хиляди парченца, пък после постепенно става и занаят, и хората те търсят като майстор."
На кого е кръстен Митко Новков и защо? Откъде идва фамилията му, както и повече за пътя до писаното и изреченото слово, можете да чуете от разговора в звуковия файл.
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето посещение в "Страната на изгряващото слънце" – специално място, в което преоткрива себе си: "Кацнахме по залез и първото, което видях от Япония, след седем години, беше залезът над Фуджи-сан и огрени..
Третото събитие от новата поредица "По следите на изгубената поезия" в Литературния клуб на Столична библиотека е на 18 декември от 18:30 ч. Поредицата се представят автори, започнали творческия си път като поети, но след това преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. Този път гостува писател, чиято популярност се гради върху..
В редакция "Хумор и сатира" наистина обичаме да пътуваме, най-вече с въображението си, но и традиционно, например с влак. За нас и за всички като нас има кой да се погрижи, което може би е повод за радост. Чуйте информация за новото в придвижването с железниците у нас от 1 януари, а останалото слушайте всяка неделя след новините в 18 часа ...
"Формация "Артисти със сребро в косите" при САБ спретва на 19 декември артистична следобедна юбилейка, да си поюбилействаме, дето на 19 декември 1934 в 15 ч. се роди нашият човек Никола Петков – лице с образование, достижения в забавно-развлекателния сектор и нечакан имидж" – пише в симпатичната покана до "Артефир". Предаването представи преди време..
Днес, 17 декември, от 17,30 ч., в зала "Галерия" на Националния студентски дом - София е рециталът на лауреатите в десетото издание на Националния литературен конкурс на името на Георги Черняков – дългогодишен ментор на писателите студенти от някогашния литературен кабинет "Димчо Дебелянов". Ще бъде представен и сборникът "Гнездото. Том 2", включващ..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg