Как се съхраняват българският дух и традиции извън България? Трудно ли е да си будител зад граница?
В Българското неделно училище в Молдова от години се съхраняват българският дух и българската книжовност. В момента носи името “Васил Левски“, а името на библиотеката е “Христо Ботев“.
За дейността на училището разказва в “Нашият ден“ доц. д-р Надежда Кара, славист и преподавател по български език в Молдовския държавен университет в Кишинев, завеждащ група „Етнология на българите“ в Молдовската академия на науките.
“Естествено, че зад тези, които осъзнават ситуацията, че трябва да се запазва етничността на нашите българи, това е в определен смисъл мисия. Имаме инструменти, възможности, а и дух да подкрепяме нашите сънародници за опознаване на своето минало, култура и език.
Аз съм родена в Казахстан. Потомка съм на тези българи, които са били депортирани през 1940 г., изселени от Бесарабия и са захвърлени – някои в Сибир, някои в Орал, лично аз съм родена в Казахстан.
В нашето семейство нямаше нищо друго, освен българско – езикът, традициите, приказките, които съм чувала от баба си. Спомените от нейното детство и тъгата по родното място.
Българите, които бяха изселени, се стараеха да се събират поне по големи православни празници, за да обменят информацията, която е стигала през писмата до тяхното родно място."
Подкрепата от България
"До момента подкрепата от България е много голяма и е много важна за нас. Това са преди всичко книги. Без художествена литература, която носи българския дух и отразява българския манталитет, не може. Най-важното е, че се изпращат преподаватели от България, които носят съвременен български дух."
Нужди на училището
"Нашите деца са руско- и румъноезични, защото има и българчета, които учат в румънски училища. Когато идват, ние ползваме българските учебници за по-напреднали класове. Но има необходимост и за някои други книги, които популярно разказват за българската култура и история – по-популярни енциклопедии. Имаме много студенти, завършили в България, които в момента работят по селата."
Как се чества Денят на будителите в българското училище в Молдова, можете да чуете от доц. д-р Надежда Кара в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Ива Беличка, директор на българското училище в Монреал и част от един голям културен център, който носи името “Зорница“. Там тя успя да събере българи от Монреал и заедно да запазят българщината на този празник.
“Пламъкът на родолюбието е в сърцето и душата на всеки българин, независимо къде се намира. Смятам, че се възпламенява точно в момента, когато българското и родното е застрашено. Когато се отдалечаваме от него и имаме чувството, че може да го загубим.
Много от хората, които в началото казваха, че не искат допир с българското, по-късно се включваха. Никой не може да избяга от себе си. В един ден от твоя живот носталгията и любовта побеждават.
В Българското неделно училище се преподават четири предмета – българска граматика, литература, българска география и история. Включваме и български народни танци, пеене и празнуваме всички български празници.
1 ноември отбелязваме във всяко училище.
В момента учениците в училището са около 100. Убедена съм, че това е заради идеята, която имахме, да направим филиали в града. Вече са пет филиала в пет различни квартала на Монреал, което е повече работа и разходи, но целта е много повече български деца да имат достъп и възможност да докоснат българското."
Повече за това как възниква център “Зорница“, можете да чуете от Ива Беличка в звуковия файл.
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Кои са по-значимите промени в Закона за движение по пътищата? Тодор Тодоров – графолог и криминалист – коментира промените в "Законът и Темида": "Много пострадали има през последните 6 месеца. И каквото и да говорим сега за новите промени, аз имам чувството, че нищо не се променя... Най-значимото, което ми прави впечатление, за мен е контролът на..
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен – кои са основните аргументи за създаването му? Има ли досега някакви тълкователни решения на Конституционния съд във връзка със Закона? Тодор Тодоров, графолог и криминалист, коментира темата в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида": "Законът е приет от 38-ото Народно..
На бляскава церемония в хотел "Милениум" за 31-ви път бяха раздадени наградите за мода, шоу и бизнес, организирани от известния дизайнер, изпълнител и водещ Красимир Недялков. Прекрасната традиция продължава да вдъхновява и тази година. Наградите бяха очаквани с огромен интерес от публиката и елита на модата и шоубизнеса. Събитието се е утвърдило..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg