Как се съхраняват българският дух и традиции извън България? Трудно ли е да си будител зад граница?
В Българското неделно училище в Молдова от години се съхраняват българският дух и българската книжовност. В момента носи името “Васил Левски“, а името на библиотеката е “Христо Ботев“.
За дейността на училището разказва в “Нашият ден“ доц. д-р Надежда Кара, славист и преподавател по български език в Молдовския държавен университет в Кишинев, завеждащ група „Етнология на българите“ в Молдовската академия на науките.
“Естествено, че зад тези, които осъзнават ситуацията, че трябва да се запазва етничността на нашите българи, това е в определен смисъл мисия. Имаме инструменти, възможности, а и дух да подкрепяме нашите сънародници за опознаване на своето минало, култура и език.
Аз съм родена в Казахстан. Потомка съм на тези българи, които са били депортирани през 1940 г., изселени от Бесарабия и са захвърлени – някои в Сибир, някои в Орал, лично аз съм родена в Казахстан.
В нашето семейство нямаше нищо друго, освен българско – езикът, традициите, приказките, които съм чувала от баба си. Спомените от нейното детство и тъгата по родното място.
Българите, които бяха изселени, се стараеха да се събират поне по големи православни празници, за да обменят информацията, която е стигала през писмата до тяхното родно място."
Подкрепата от България
"До момента подкрепата от България е много голяма и е много важна за нас. Това са преди всичко книги. Без художествена литература, която носи българския дух и отразява българския манталитет, не може. Най-важното е, че се изпращат преподаватели от България, които носят съвременен български дух."
Нужди на училището
"Нашите деца са руско- и румъноезични, защото има и българчета, които учат в румънски училища. Когато идват, ние ползваме българските учебници за по-напреднали класове. Но има необходимост и за някои други книги, които популярно разказват за българската култура и история – по-популярни енциклопедии. Имаме много студенти, завършили в България, които в момента работят по селата."
Как се чества Денят на будителите в българското училище в Молдова, можете да чуете от доц. д-р Надежда Кара в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Ива Беличка, директор на българското училище в Монреал и част от един голям културен център, който носи името “Зорница“. Там тя успя да събере българи от Монреал и заедно да запазят българщината на този празник.
“Пламъкът на родолюбието е в сърцето и душата на всеки българин, независимо къде се намира. Смятам, че се възпламенява точно в момента, когато българското и родното е застрашено. Когато се отдалечаваме от него и имаме чувството, че може да го загубим.
Много от хората, които в началото казваха, че не искат допир с българското, по-късно се включваха. Никой не може да избяга от себе си. В един ден от твоя живот носталгията и любовта побеждават.
В Българското неделно училище се преподават четири предмета – българска граматика, литература, българска география и история. Включваме и български народни танци, пеене и празнуваме всички български празници.
1 ноември отбелязваме във всяко училище.
В момента учениците в училището са около 100. Убедена съм, че това е заради идеята, която имахме, да направим филиали в града. Вече са пет филиала в пет различни квартала на Монреал, което е повече работа и разходи, но целта е много повече български деца да имат достъп и възможност да докоснат българското."
Повече за това как възниква център “Зорница“, можете да чуете от Ива Беличка в звуковия файл.
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо украинският сайт "Бесарабски фронт" след началото на войната в Украйна през 2022-ра започва да излиза на български език и как се опитва да разобличи руската пропаганда у нас, коментира в "Мрежата" по..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg