„Историческият център на един град не може да бъде превърнат в музей, но може да остане, както е в повечето случаи, произведение на изкуството, а за запазването му като произведение на изкуството отговаря научен подход – реставрацията“, пише в далечната 1962 италианският теоретик на изкуството Карло Джулио Арган, който е бил и кмет на Рим.
Как работи реставрацията и урбанистичната консервация в градски условия? Как трябва да пазим историческото наследство, без да го мумифицираме?
„Ценен е комплексният подход. Има живот, има движение, има динамика, идват нови хора, с ново виждане. Обектите търпят промяна и промяната не бива да ни плаши. Тя може да придаде нова стойност на квартала и на града и когато е премислена, когато има функция и форма, тогава става притегателен център.
Важното е, че наследството не е проблем, защото миналото не е проблем, а потенциал.
Урбанистичната консервация няма за цел да спре развитието на града, тя твърди, че добрият подход не е да се спасява една сграда сама за себе си. Защото всяка сграда работи във взаимодействие със средата, в която се намира.“
Кое смятаме за ценно от миналото на един град и как трябва да го съхраняваме – чуйте разговора с арх. Ценков.
Арх. Цветомир Ценков е докторант към катедра „История и теория на архитектурата“, УАСГ – „Интегриране на археологическо наследство в съвременна градска среда“. Той има опит в областта на устройственото планиране и архитектурното проектиране. Арх. Ценков е сред активните млади специалисти в областта на опазване на архитектурното наследство в България.
Снимка: Аделина Андонова
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg