На какво се дължат омразата, агресията, междуличностна нетърпимост и разделение между гражданите за проблеми, които засягат цялото общество, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР Страхил Делийски, преподавател по политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски“.
„Обикновено, когато стане дума за агресия и конфликтност, бързаме да вземем обяснение от репертоара на психологията. Психологията стига до анализ на равнището на индивида. Ако погледнем от социологическа перспектива, тогава трябва да си признаем, че в обществото има структурен проблем, който се отразява върху поведението на хората. Този проблем има няколко измерения, най-важният от които е липсата на солидарност. Усещането за емпатия към другия, усещането, че „аз“ и човекът срещу мен имаме еднакво право да мислим и говорим и нашите цели имат също еднаква валидност, че сме един организъм – това усещане е изгубено. Най-притеснителното е, че в обществото ни сега има група А и група Б с полярни гледни точки по дадена тема, но те не влизат в дискусия, а сякаш основната цел на тези групи е да покаже, че другата е по-нисшата група. Този тип състояния са характерни в общества, които са в процес на ентропия – разпад. Разпадащото ни се общество не може да породи колективни смисли и общи ценности, защото е съставено от малки групички, всяка от които произвежда собствен смисъл, които са в конфликт помежду си. Оттам и усещането за социалност е напълно изгубена. Живеем като част от малки войнстващи племена.“
Политиците и медиите
„Реакцията към това, което наричаме политическа коректност, е прекият път към хомофобията. Тази „политическа коректност мина границите на поносимото и умозримото, но това не може да бъде легитимен аргумент за употреба на хомофобията – тук става дума за омраза към човешки групи, смятани за недостойни и това е политически толерирано. Да не говорим, че в 2021 година спорим дали Земята е плоска. Провалихме се, всички се провалихме – и медиите, и университетите. Провалихме се в задачата да създадем среда, в която да съществуват и да могат да дебатират смислени дискурси. Но обществото е преминало всякаква граница на приемливото противопоставяне, ние не спорим, а се обиждаме, ние не аргументираме алтернативна гледна точка, а псуваме този, който я е казал. Тези на върха са продукт на същото. Институциите на смислотворчество не работят у нас. Създаването на колективен смисъл е оставено единствено на фрагментирания свят на медиите. И то когато за доминиращата част от медиите основният мотив е печалба.
Чуйте целия разговор със Страхил Делийски, както и анкета с протестиращи от „Рейнбоу хъб“ в звуковия файл.Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Андрей и Олга имат лаборатория за изработка на дронове в Украйна. Този август при срещата ми с тях те разказаха за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо дроновете са важни за тази война, как са започнали да правят дронове и защо те спасяват човешки животи на фронта. "Това е нашата лаборатория. Тук проектираме и произвеждаме всички наши..
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за..
Европейската нощ на учените е събитие, което традиционно се провежда в над 300 града в Европа и света. Поредното му издание, както обичайно, се състои в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg