В книгата „Облаците се разотиват последни“ авторката говори с визуалността на езика и пише с перото на неговата чувствителност и богата обагреност. С разказите си тя смесва измисленото и реалното, тъжното и смешното, логичното и абсурдното в човешкия живот. Повече от 10 години Диляна Николова живее и работи и в Англия, където ежегодно излага свои творби. В богатата ѝ творческа биография има множество отличия и награди от наши и международни изложби. Диляна е член на български и международни журита, включително и за театър. За да напишат нещо, художниците трябва да имат някакво изключително важно основание, твърди Диляна Николова:
„Изкуството е документ, документ, макар и крайно субективен. Произведенията на изкуството са паралелната, неофициална, и често пъти по-истинна история. Писането е особен вид отговорност към поколенията, свидетелски показания за времето, за хората, за света. Както декларират в полетата на църковните книги съвестните и смирени автори на преписки „Писахме да се знае...”
Диляна Николова е разностранен творец. Тя работи в областта на карикатурата, сатиричната рисунка, илюстрацията. Автор е на няколко сценария за анимационни и документални филми. Творческият ѝ път започва рано – още със завършване на гимназията открива своя първа самостоятелна изложба и същата година е удостоена с наградата: "Най-добра жена карикатурист“. От 1988г. създава и проекти за театрални кукли за голяма част от спектаклите на Малък куклен театър *СЛОН*, тя е автор и на сценарии за документални и анимационни филми. Диляна Николова има магистърска степен по българска филология от Софийския университет. Отличителна черта в творчеството на Диляна Николова е, че тя не търси в карикатурата решение на битовите и злободневни проблеми на ежедневието, а я превръща във философска рисунка.
Авторката споделя: „Светът прилича на безкраен лабиринт, съставен от отделни парчета като зле изработен пъзел, във всяко от които, духовно напълно изолиран от останалите, отделният човек се блъска в огражденията, често без дори да си дава сметка за безнадеждното безсмислие, в което е попаднал. Но това съвсем не значи, че светът е тъжно място, често дори е много весело в кутийките, а понякога дори човек си мисли, че е свободен и над тези неща, че само останалите са се объркали, което е също много разпространено и по своему забавно.” – добавя с усмивка.
Героите в разказите на Диляна Николова са мечтатели, неудачници, луди се лутат в очертанията на една окаменяла от пресметлива разумност „нормалност”, която не е по силите им да приемат.
Чуйте повече от звуковия файл.
Шестото издание на Международния документален филмов фестивал с фокус върху човешките права "София ДокуМентал" ще започне 25 септември. Мотото тази година ще бъде "Естественият интелект отвръща на удара". Фестивалът ще представи близо 30 премиерни за България филма, сред които носители на престижните международни награди. Международно жури ще..
Под мотото "Всички сме Пиеро" на 23 септември се открива 14-ото издание на Куклено-театралния фестивал за възрастни "Пиеро" в Стара Загора. Той ще продължи до 29 септември, като през това време Стара Загора ще бъде сцена на много културни събития. Програмата включва не само театрални спектакли от България, Сърбия, Словакия, Испания, Италия и..
Като източен вятър от открито море, който често носи със себе си опасни вълни, “Леванти” довява силна лятна любов, оставила след себе си объркани спомени и желание за още нежност и взаимност. Вдъхновена от личните си преживявания, Ванина Кондова пише поетичен разказ за една неосъществена любов, която още живее в сърцето и ума на преживелите я...
Когато спонтанно решихме да поканим изумителния артист Лионел Коп и неговата партньорка и монтажист Алис Лари в България, нямахме представа какво да очакваме, как ще се случи, ще съберем ли публика... И все още нe знаем, събитието предстои. Запретнали сме ръкави обаче. И изведнъж научаваме, че съвсем случайно и Национална филмотека показва филм, който..
Домът е там, където е сърцето, а то бие най-силно, когато говори на собствения си език. Ритъмът на земята, от която човек е изграден, почвата, която го прави единен с корените му – там човек се чувства цял и смислен. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска “Диви ягоди” разказва за това усещане. Филмът, който беше представен на 43-тия фестивал..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg