Ежедневието. С навиците на града, с ритъма на улицата. С цветовете, които се губят, за да се намерят в очите на някой минувач. С липсата на обекти, но със силното усещане за присъствието им в пространството. Това ежедневие, с нищото, което се случва в него, провокира теб – човекът, сраснал се с фотоапарата – да поставиш реалността в кадър и да натиснеш спусъка. Загубил контрол над действителността, но здраво встъпил в случайността, в този момент ти имаш силата да избереш как да запомниш света, коя стотна от секундата на времето да запазиш в снимка, която да говори за духа на живото днес. И го правиш – заговаряш на визуалния език на комуникацията, фотографираш.
Докато създаваш тази своя лична извадка на реалността, разбираш какво е имал предвид Гари Уиногранд и защо всъщност тайната е в това как фотографираш нещата. Осъзнаваш, че вече си започнал да отглеждаш визуалната си идентичност. Изгонил си рационалното, за да дадеш път на сетивността си, на усета си да снимаш нищото на нещата. Вече не се водиш от мястото, ръководиш се от подхода си.
Ти си фотограф, който иска да изживее живота чрез кадрите си. Твоята фотография живее във всяко пространство, обитавано от човека. А и в това, изоставено от него. Спонтанен си и се оставяш чудото на обикновения живот да те изненада. Възкликваш и отговаряш на видяното, като го фотографираш. Снимаш като дете, но след това селектираш отлежалите късчета чудо като професор, който има богата визуална култура. Първо си наблюдателен, а след това и самокритичен и това ти помага.
Ти си антиинфлуенсър, а това, с което дори и да не искаш влияеш, е фотографията на баналното, на обикновеното и на случайността. Фотографията на ежедневеито, както я нарича проф. Румен Георгиев.
Ти си много повече от стрийт фотограф, който превръща реалността в изкуство на границата между факта и фикцията. Който се оставя на усещането за езика на визуалното и неговото разчитане.
Ти си Пенко Скумов. Или си Свилен Начев.
Вие сте съмишленици, които създават безвремие във фотографията и искат да говорят за него. В дискусии с бъдещи и развиващи се фотографи, записали се в курс, посветен на тайната на визуалното.
В ефира на програма „Христо Ботев“, където думите разказват „Какво се случва“ в света на фотографираното ежедневие.
Точно това можете да чуете в звуковия файл.
Фотографии: Свилен Начев
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg