Приключва Конференцията на ООН за климатичните промени в Глазгоу, която започна на 31 октомври. Какви са значимите споразумения, които се постигнаха на срещата?
Темата коментира в “Нашият ден“ кореспондентът на БНР от Лондон Веселин Паунов.
“Световните лидери и делегатите в Глазгоу доуточняват подробностите на заключителни документ, който ще бъде огласен в края на приключващата днес двуседмична среща. Вече може да се каже ясно какво бе постигнато и какво не. Има ли напредък и надежда за избягване на голяма климатична криза?
Най-голямата цел и най-спешната нужда си остава обуздаването на глобалното затопляне под 1,5 градуса. Това е цел набелязана в Парижкото споразумение.
Централен въпрос е отпускане на средства на по-бедните държави за осъществяване на преход към възобновяеми горива. Само от страна на британското правителство ще бъдат отпуснати близо 300 млн. на по-бедните държави.
За съжаление на срещата не присъстваха лидерите на Китай и Русия, едни от най-големите замърсители, но все пак техни елитни делегации бяха в Глазгоу.
Постиженията от срещата са основно в три области – първо, спасяването на горите. Както знаем горите са изключително важни за абсорбирането на въглеродния диоксид. Повече от 100 световни лидери сложиха подписите си под споразумение за прекратяване на обезлесяването до 2030 г. Сред тях е и Бразилия, която има най-черната статистика в света по отношение на унищожаването на горите. Сделката бе подкрепена с отпускането на близо 20 млрд. долара от държавни и частни фондове.
Второ – съкращаване на емисиите с метан с най-малко 30% до 2030 г. Въглеродния диоксид е основният фактор за глобалното затопляне, но метанът е друг много опасен газ, а неговите нива напоследък се увеличават. Под това споразумение сложиха подписи повече от 90 страни, но сред тях не са големи замърсители като Китай, Индия и Русия.
Трето – прекратяване на използването на въглища на практика с най-голям принос на емисии с въглероден диоксид. Този ангажимент бе поет от 46 държави, сред които големи потребители като Полша, Виетнам и Чили, но пък не се включиха други големи потребители като Австралия, Индия, Китай и САЩ."
Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Славкова, координатор „Енергия и климат“ в „За земята“.
“Една от основните задачи на настоящата среща за климата беше държавите, които все още закъсняват и не са обявили своите климатични цели и принос към Парижкото споразумение, да го направят.
Според информация на Международната енергийна агенция преди срещата светът вървеше към едно увеличение на температурата от над 2,6 градуса. Докато още след първата седмица на COP тази температура вече е под 2 градуса, към 1,8 градуса. Това се случи след няколко ключови включвания като това на Индия, която обеща далечна дата за постигане на въглеродна неутралност, но все пак това е една доста ключова стъпка."
Реализация на решенията от срещата
“Това е ключов момент от Парижкото споразумение. Всички климатични мерки, които ще се предприемат най-вече в настоящето десетилетие, трябва да забавят повишението на температурата.
В следващите няколко години предстои държавите да покажат своите подробни планове как ще постигнат заложените цели, но в голяма степен зависи и от натиска на гражданското общество и на медиите. Едно от предложенията на настоящия COP е създаване на платформа, в която да се вижда реалният прогрес.
Когато и самите граждани се борят за своето право на чист въздух и чиста околна среда заедно с международния натиск, тогава могат да се постигнат най-добри резултати и то бързо."
Помощ към по-бедните държави
"Това все още е на масата за преговори. Обещанието е още от приемането на Парижкото споразумение всяка година до 2025 да се отделят по 100 млрд. долара за по-бедните държави, така че да могат и те да намаляват емисиите си, но да имат и средствата да покрият загубите, които изпитват."
Чуйте Радостина Славкова в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
