Приключва Конференцията на ООН за климатичните промени в Глазгоу, която започна на 31 октомври. Какви са значимите споразумения, които се постигнаха на срещата?
Темата коментира в “Нашият ден“ кореспондентът на БНР от Лондон Веселин Паунов.
“Световните лидери и делегатите в Глазгоу доуточняват подробностите на заключителни документ, който ще бъде огласен в края на приключващата днес двуседмична среща. Вече може да се каже ясно какво бе постигнато и какво не. Има ли напредък и надежда за избягване на голяма климатична криза?
Най-голямата цел и най-спешната нужда си остава обуздаването на глобалното затопляне под 1,5 градуса. Това е цел набелязана в Парижкото споразумение.
Централен въпрос е отпускане на средства на по-бедните държави за осъществяване на преход към възобновяеми горива. Само от страна на британското правителство ще бъдат отпуснати близо 300 млн. на по-бедните държави.
За съжаление на срещата не присъстваха лидерите на Китай и Русия, едни от най-големите замърсители, но все пак техни елитни делегации бяха в Глазгоу.
Постиженията от срещата са основно в три области – първо, спасяването на горите. Както знаем горите са изключително важни за абсорбирането на въглеродния диоксид. Повече от 100 световни лидери сложиха подписите си под споразумение за прекратяване на обезлесяването до 2030 г. Сред тях е и Бразилия, която има най-черната статистика в света по отношение на унищожаването на горите. Сделката бе подкрепена с отпускането на близо 20 млрд. долара от държавни и частни фондове.
Второ – съкращаване на емисиите с метан с най-малко 30% до 2030 г. Въглеродния диоксид е основният фактор за глобалното затопляне, но метанът е друг много опасен газ, а неговите нива напоследък се увеличават. Под това споразумение сложиха подписи повече от 90 страни, но сред тях не са големи замърсители като Китай, Индия и Русия.
Трето – прекратяване на използването на въглища на практика с най-голям принос на емисии с въглероден диоксид. Този ангажимент бе поет от 46 държави, сред които големи потребители като Полша, Виетнам и Чили, но пък не се включиха други големи потребители като Австралия, Индия, Китай и САЩ."
Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Славкова, координатор „Енергия и климат“ в „За земята“.
“Една от основните задачи на настоящата среща за климата беше държавите, които все още закъсняват и не са обявили своите климатични цели и принос към Парижкото споразумение, да го направят.
Според информация на Международната енергийна агенция преди срещата светът вървеше към едно увеличение на температурата от над 2,6 градуса. Докато още след първата седмица на COP тази температура вече е под 2 градуса, към 1,8 градуса. Това се случи след няколко ключови включвания като това на Индия, която обеща далечна дата за постигане на въглеродна неутралност, но все пак това е една доста ключова стъпка."
Реализация на решенията от срещата
“Това е ключов момент от Парижкото споразумение. Всички климатични мерки, които ще се предприемат най-вече в настоящето десетилетие, трябва да забавят повишението на температурата.
В следващите няколко години предстои държавите да покажат своите подробни планове как ще постигнат заложените цели, но в голяма степен зависи и от натиска на гражданското общество и на медиите. Едно от предложенията на настоящия COP е създаване на платформа, в която да се вижда реалният прогрес.
Когато и самите граждани се борят за своето право на чист въздух и чиста околна среда заедно с международния натиск, тогава могат да се постигнат най-добри резултати и то бързо."
Помощ към по-бедните държави
"Това все още е на масата за преговори. Обещанието е още от приемането на Парижкото споразумение всяка година до 2025 да се отделят по 100 млрд. долара за по-бедните държави, така че да могат и те да намаляват емисиите си, но да имат и средствата да покрият загубите, които изпитват."
Чуйте Радостина Славкова в звуковия файл.
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
В "Мигранти с таланти" представяме д-р Лу Тиен, която е от Пекин, Китай. Тя е десето поколение лекар в нейното семейство. Завършва Шанхайския университет за традиционна китайска медицина и след като получава докторска степен, работи 3 години като постдокторант и научен сътрудник в Шанхайския институт за биологични науки. Когато пристига в България, за..
За смелите сърца с кауза разговаряме в "Нашият ден" с доброволеца Лазар Радков – един от инициаторите на "Спасителен клуб за Бъдеще", който събира на едно място доброволци от цялата страна с мисия да помагат при бедствия. В сезона на високите горещини доброволците от Хасково вече са изгасили около четири пожара, разказва Радков...
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg